Сфера

Настъпи кратка пауза и после на монитора зад Бет, вратата на сферата се плъзна встрани.

— Хей! Отвори се!

— Продължавай!

На монитора, Бет не беше забелязала нищо. Някъде от страни се чу гласът на Тина.

— Плаши ме.

— Не мисля, че има причина да се страхуваш — рече Бет.

— Плаши ме неизвестното.

— Така е — рече Бет. — Но неизвестното не винаги е опасно или страшно. Най-често то е необяснимо.

— Не зная как можеш да казваш нещо подобно.

— Страх ли те е от змии?

През цялото време на разговора, сферата оставаше отворена. Без да откъсва очи, Хари каза:

— Жалко, че не можем да надзърнем вътре.

— Може би ще съумея да ви помогна — рече Тина. — Бих могла да интензифицирам изображението с помощта на компютъра.

— Струва ми се, че има някакви светлини — рече Хари. — Като малки светулки, летящи във вътрешността на сферата…

На екрана отново се появи Тина.

— Не, змиите не ме плашат — каза тя.

— Аз пък не мога да ги търпя — отвърна Бет. — Лигави, студени, отвратителни гадини. Ако идвах от Марс и още с пристигането си попаднех на змия — странно, студено, гърчещо се тръбовидно подобие на живот — не зная какво ли щях да си помисля за него. Всъщност, шанса да настъпя още с пристигането си отровна змия е доста малък. По-малко от един процент от змиите са отровни. Така че, ако бях марсианка, нямаше да бъда изложена на опасност от откритието си, по-скоро щях да съм объркана. Това е, което най-вероятно ще почувстваме. Ще бъдем объркани. Както и да е, — продължаваше на монитора Бет, — едва ли някога ще отворим сферата.

— Надявам се никога да не я отворим — отвърна й Тина.

Зад гърбовете им, вратата на сферата се затвори.

— Ха! — възкликна Хари. — Колко дълго остана отворена?

— Трийсет и четири секунди и четири десети — произнесе Тина.

Спряха записа.

— Някой иска ли да го види отново? — попита Тина. Беше пребледняла.

— Не точно сега — поклати глава Хари. Той затропа с пръсти по облегалката на креслото, замислен, с изцъклен поглед.

Никой от останалите не проговори, всички изчакваха търпеливо какво ще каже Хари. Норман започна да осъзнава колко много зависят всички от него. Хари е единственият от нас, който може да анализира нещата. Уповаваме се на него, разчитаме на него.

— Добре — рече накрая Хари. — Засега не разполагаме с разумно обяснение. Информацията е крайно недостатъчна. Въпросът е, дали сферата реагира на нещо в непосредственото й обкръжение или се отвори по собствени причини. Къде е Тед?

— Тед заряза сферата и се върна в пилотската кабина.

— Тед е тук — рече Тед и се ухили широко. — И имам някои страхотни новини.

— Ние също — рече Бет.

— Вашите могат да почакат — каза Тед.

— Но…

— Аз зная къде е бил този кораб — заяви развълнувано Тед. — Анализирах данните от полета, разгледах звездните карти и знам къде се намира тази черна дупка.

— Тед — каза Бет, — сферата се отвори.

— Така ли? Кога?

— Преди няколко минути. След това се затвори.

— И какво се видя на мониторите?

— Никаква биологична опасност. Изглежда безвредна.

Тед погледна екрана.

— Тогава, какво, по дяволите, правим тук?

Влезе Барнс.

— Двучасовата почивка приключи. Готови ли сте всички за прощално пътешествие до кораба?

— Казано доста внимателно — рече Хари.

Сферата беше гладко полирана, безмълвна, затворена. Стояха около нея и разглеждаха изкривените си отражения. Известно време никой не заговори.

Най-накрая Тед каза:

— Чувствам се, сякаш съм подложен на тест за интелигентност и се провалям.

— Нещо като „Посланието на Дейвис“? — попита Хари.

— А, това — махна Тед.

Норман беше чувал за „Посланието на Дейвис“. Това беше една от онези случки, които защитниците на СЕТИ биха искали да забравят. През 1979 година в Рим се състоя голяма среща на множество учени, занимаващи се с търсене на извънземен разум. В основата си, СЕТИ представляваше радио-астрономическо изследване на небесната сфера. И ето че учените се бяха събрали за да решат, какво послание да изпратят.

Емерсън Дейвис, физик от Кеймбридж, беше създал послание, основаващо се на определени физични константи, като например дължината на вълната излъчвана от водорода, за която се предполагаше, че е еднаква навсякъде във вселената. Той беше подредил тези константи в двоична нагледна форма.

И тъй като Дейвис смяташе, че така би изглеждало посланието, което бихме могли да получим от извънземните, той реши, че за привържениците на СЕТИ няма да е трудно да го разшифроват. И раздаде по едно послание на всички участници в конференцията.

Никой не можа да го разшифрова.

Когато Дейвис им обясни какво е направил, всички се съгласиха, че идеята е разумна и че наистина това е идеалната форма за общуване на две чужди цивилизации. Но фактът си оставаше — нито един от тях не беше в състояние първоначално да определи смисъла на посланието.

Един от присъстващите, който се бе опитал и не успял, беше Тед.

— Е, не се старахме чак толкова — обясни той. — Конференцията беше доста натоварена. Пък и не разполагахме с помощта ти, Хари.

— Искал си само да се разходиш безплатно до Рим — рече Хари.

— Въобразявам ли си, — намеси се Бет, — или знаците по вратата са се променили?