Читаем Сфера полностью

— Но сферата едва ли…

— Не става дума за сферата — поправи го Бет. — Барнс въобще не го е грижа за нея. Той се интересува само от кораба. Защото съгласно Теорията за сходствата, полза щеше да има само от космическия кораб. Не и от сферата.

Теорията за сходствата беше доста проблематична материя за всички, които се интересуваха от извънземен живот. Онези астрономи и физици, които считаха за възможен контакта с извънземни форми на живот, си представяха, че този контакт ще донесе на човечеството неизмерима полза. Но други учени, предимно философи и историци, въобще не поддържаха тази идея.

Например, астрономите вярваха, че ако бъде осъществен контакт с извънземни, човечеството ще е толкова шокирано, че всички войни на Земята ще бъдат прекратени и ще настъпи нова ера на мирно съвместно съществуване между отделните народи.

Но историците смятаха това твърдение за глупаво. Те припомняха, че когато европейците откриват Новия свят — и това откритие е със сходно разтърсващо представите на човечеството значение — те съвсем не престават да воюват. Напротив, правят го още по-упорито. Европейците просто превръщат Новия свят в нова арена на своите схватки. Появява се още едно място, където могат да воюват помежду си и то още по-свирепо.

Също така, астрономите бяха дълбоко уверени, че когато човечеството се срещне със същества от космоса, то ще може да обменя познания и технологии, които ще осигурят прогрес на нашата цивилизация.

Ала историците смятаха и това твърдение за глупаво. Те посочваха, че това, което наричаме „наука“ всъщност представлява набор от множество спорни концепции и възгледи, които едва ли ще бъдат споделяни от други същества. Нашите представи за наука са представи на визуално-ориентирани, маймуно-подобни същества, които обичат да променят заобикалящата ги среда. Ако пришълците са слепи и общуват чрез аромати, те вероятно ще са развили съвсем различна от нашата наука, която ще описва различна вселена. И вероятно ще са избрали друга насока, в която да развиват и усъвършенстват познанията си. Например, те биха могли да игнорират изцяло физическия свят и вместо това да развият науката на ума — с други думи, да поемат в диаметрално противоположна на земната наука посока. И тогава извънземните технологии ще бъдат изцяло мисловни, без каквато и да е физическа компонента.

Това в общи линии беше и същината на Теорията за сходствата, според която ако извънземните не си приличат с нас, никаква обмяна на информация няма да бъде осъществена. Барнс, естествено познаваше добре тази теория и осъзнаваше, че сферата едва ли би донесла някаква конкретна технология. Но затова пък неизмерима би била ползата от тайните, които криеше космическият кораб, защото той бе създаден от хора и следователно беше с висока степен на сходство.

Именно затова бе излъгал — за да ги задържи долу. И изследването да продължи.

— Какво да направим с тоя копелдак? — попита Бет.

— Нищо, засега — рече Норман.

— Не искаш да се караш с него? Боже, аз нямам търпение.

— Няма да постигнеш нищо. Тед не дава пет пари, а останалите изпълняват заповеди. А дори и да можехме да си тръгнем, нима ще зарежеш Хари вътре в сферата?

— Не — призна Бет.

— Добре, тогава. Да се заемем с науката.

— Божичко, Норман…

— Зная. Но друга възможност нямаме. Поне през следващите няколко дни. Така че, да не загърбваме реалността, а когато му дойде времето ще им посочим пръст.

— Можеш да бъдеш уверен, че ще им вдигна пръст!

— Радвам се да го чуя. Но не сега, Бет.

— Добре — въздъхна тя. — Не сега.

Тя се изкачи обратно по стълбите.

Останал сам, Норман втренчи поглед в пулта. Поне през следващите дни щеше да има доста работа, ако иска останалите да запазят спокойствие. Досега не беше се запознал с компютърната система и реши да се порови в нея. още в началото се натъкна на файл, обозначен НФЖ КОНТАКТНА ГРУПА БИОГР. Повика го на екрана.

Цивилни членове на групата:

1. Тиъдър Филдинг, астрофизик/ планетарен биолог

2. Елизабет Халпърн, зоолог/ биохимик

3. Харълд Дж. Адамс, математик/ логик

4. Артър Левин, морски биолог/ биохимик

5. Джон Ф. Томпсън, психолог

Изберете един:

Норман втренчи невярващ поглед в списъка.

Познаваше добре Джон Томпсън, енергичния млад психолог от Йейлския университет. Томпсън беше световно известен със своите изследвания в областта на психологията на примитивните хора и дори от година насам бе изчезнал в джунглите на Нова Гвинея, за да изучава тамошните племена.

Норман натисна още няколко копчета.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Оцепеневшие
Оцепеневшие

Жуткая история, которую можно было бы назвать фантастической, если бы ни у кого и никогда не было бы своих скелетов в шкафу…В его такси подсела странная парочка – прыщавый подросток Киря и вызывающе одетая женщина Соня. Отвратительные пассажиры. Особенно этот дрищ. Пил и ругался безостановочно. А потом признался, что хочет умереть, уже много лет мечтает об этом. Перепробовал тысячу способов. И вены резал, и вешался, и топился. И… попросил таксиста за большие деньги, за очень большие деньги помочь ему свести счеты с жизнью.Водитель не верил в этот бред до тех пор, пока Киря на его глазах не изрезал себе руки в ванне. Пока его лицо с посиневшими губами не погрузилось в грязно-бурую воду с розовой пеной. Пока не прошло несколько минут, и его голова с пенной шапкой и красными, кровавыми подтеками под глазами снова не показалась над водой. Киря ловил ртом воздух, откашливая мыльную воду. Он ожил…И эта пытка – наблюдать за экзекуцией – продолжалась снова и снова, десятки раз, пока таксист не понял одну страшную истину…В сборник вошли повести А. Барра «Оцепеневшие» и А. Варго «Ясновидящая».

Александр Барр , Александр Варго

Триллер