Читаем Сфера полностью

— Сигурен ли си? — попита Хари. Той стана и се приближи до огледалото, прикрепено на стената. После се вгледа в лицето си.

— А ти как мислиш че изглеждаш? — попита Норман.

— Не зная. Променен.

— Променен в какво?

— НЕ ЗНАЯ! — той блъсна с юмрук стената. Огледалото затрептя. Хари се върна и отново се отпусна на койката. После въздъхна. — Просто променен.

— Хари…

— Какво?

— Спомняш ли си какво се случи?

— Разбира се.

— Какво се случи?

— Аз влязох вътре.

Норман зачака, но Хари не продължи. Просто седеше, вперил поглед в пода.

— А помниш ли отварянето на вратата?

Хари не отговори.

— Как отвори вратата, Хари?

Хари погледна към Норман.

— Всички трябваше да си тръгнете. Да се върнете на повърхността. Не биваше да оставате тук.

— Как отвори вратата, Хари?

Настъпи продължителна тишина.

— Аз я отворих — той изправи гръб и се подпря на койката. Изглеждаше сякаш се мъчи да си спомни, да разкрие какво е станало.

— И после?

— Влязох вътре.

— И какво се случи вътре?

— Беше красиво…

— Кое беше красиво?

— Пяната — рече Хари. После отново потъна в мълчание, с втрещен поглед.

— Пяната? — подсети го Норман.

— Морето. Пяната. Красиво…

Дали има пред вид светлините? — зачуди се Норман. Рояците от носещи се светулки?

— Кое беше красиво, Хари?

— Няма да ми се подиграваш — каза Хари. — Обещай, че няма да ми се подиграваш.

— Обещавам.

— Мислиш ли, че съм си същия?

— Да, мисля.

— И не ме намираш за променен?

— Не. Доколкото виждам. А ти мислиш ли, че си променен?

— Не зная. Може би. Аз… няма значение.

— Случи ли ти се нещо в сферата, което да те промени?

— Нищо не разбираш за сферата.

— Тогава обясни ми — подкани го Норман.

— Нищо не се случи в сферата.

— Ти прекара вътре три часа…

— Нищо не се случи. Нищо никога не се случва в сферата. В нея винаги всичко е същото.

— Кое е същото винаги? Пяната?

— Пяната винаги е различна. Сферата винаги е същата.

— Не разбирам — рече Норман.

— Знаех си, че няма да разбереш — отвърна Хари. Той поклати глава. — Какво да направя?

— Разкажи ми малко повече.

— Няма нищо повече за разказване.

— Тогава разкажи ми всичко отначало.

— Няма да помогне — рече Хари. — Как мислиш, ще си тръгнете ли скоро?

— Барнс смята, че няма да стане до няколко дни.

— Мисля, че трябва да поемете незабавно. Поговори с другите. Убеди ги. Накарай ги да си тръгнат.

— Защо, Хари?

— Не мога да… не зная.

Хари разтърка очи и се излегна в койката.

— Простете ми, — рече той, — но съм много изморен. Може би ще продължим разговора си някой друг път. Поговори с другите, Норман. Накарай ги да си тръгнат. Да се остане тук е… опасно.

Той затвори очи.

<p>ПРОМЕНИ</p>

— Той спи — каза Норман на останалите. — В шок е. Объркан е, но иначе не ми изглежда увреден.

— Какво ти каза, — попита Тед, — за онова, което му се е случило вътре?

— Доста е объркан, — повтори Норман, — но се възстановява. В началото, след като го открихме, дори не помнеше как се казва. А сега помни. Спомни си името ми, спомни си къде се намира. Помни че е влизал в сферата. Мисля, че помни и какво се е случило вътре. Само че не иска да ни каже.

— Страхотно — рече Тед.

— Спомена нещо за море и пяна. Но не съм наясно, какво разбира под тези понятия.

— Погледнете навън — каза Тина и посочи илюминаторите.

Първото впечатление на Норман беше за светлини — хиляди светлини, изпълнили мрака на океана — а първоначалната му реакция бе на ужас — той помисли, че срещу тях се носят светлините от сферата. Но почти веднага забеляза, че всяка светлина има очертания, които се движат, гърчат се.

Всички опряха лица в илюминаторите.

— Калмари — рече накрая Бет. — Биолуминисцентни калмари.

— Хиляди.

— Повече — каза тя. — Предполагам, че около станцията има поне половин милион екземпляра.

— Красиво е.

— Изненадващо голям по размери пасаж — отбеляза Тед.

— Внушителен, но не изненадващ — поправи го Бет. — Океанът е много по-плодороден от сушата. Той е люлката на живота, място където за пръв път възниква съперничеството между видовете. Една от проявите на съперничество е да създаваш многобройно потомство и тя е характерна за повечето морски обитатели. Свикнали сме да мислим, че първите морски животни, излезли на сушата, представляват ново стъпало в еволюцията. Но истината е, че тези същества просто са били прогонени от океана. Опитвали са се да се измъкнат от междувидовата борба. Представете си, тези първи риби-амфибии, които изпълзяват на брега и виждат пред себе си просторна, безжизнена и лишена от съперници суша. Вероятно им е изглеждала много примамлива…

Бет неочаквано прекъсна лекцията и се обърна към Барнс:

— Бързо, къде държите мрежите за лов на образци?

— Не искам да излизаш навън.

— Налага се — отвърна Бет. — Тези калмари имат по шест пипала.

— И какво?

— Непознат за науката феномен — калмари с шест пипала. Трябва да уловя няколко екземпляра.

Барнс й обясни къде са пособията и Бет излезе. Норман погледна към пасажа с внезапно подновен интерес.

Мекотелите бяха с дължина около четири фута и изглеждаха почти прозрачни. Огромните им очи се виждаха ясно, разположени в предната част на тялото, те излъчваха бледосиньо сияние.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Оцепеневшие
Оцепеневшие

Жуткая история, которую можно было бы назвать фантастической, если бы ни у кого и никогда не было бы своих скелетов в шкафу…В его такси подсела странная парочка – прыщавый подросток Киря и вызывающе одетая женщина Соня. Отвратительные пассажиры. Особенно этот дрищ. Пил и ругался безостановочно. А потом признался, что хочет умереть, уже много лет мечтает об этом. Перепробовал тысячу способов. И вены резал, и вешался, и топился. И… попросил таксиста за большие деньги, за очень большие деньги помочь ему свести счеты с жизнью.Водитель не верил в этот бред до тех пор, пока Киря на его глазах не изрезал себе руки в ванне. Пока его лицо с посиневшими губами не погрузилось в грязно-бурую воду с розовой пеной. Пока не прошло несколько минут, и его голова с пенной шапкой и красными, кровавыми подтеками под глазами снова не показалась над водой. Киря ловил ртом воздух, откашливая мыльную воду. Он ожил…И эта пытка – наблюдать за экзекуцией – продолжалась снова и снова, десятки раз, пока таксист не понял одну страшную истину…В сборник вошли повести А. Барра «Оцепеневшие» и А. Варго «Ясновидящая».

Александр Барр , Александр Варго

Триллер