Шантарам

— Много добре — отвърна той, без да ме поглежда. Докато обобщавах неговия космологичен модел, той беше затворил очи и кимаше, извил устни в полуусмивка. Когато свърших, се обърна да ме погледне и се усмихна широко; в очите му искреше удоволствие и палавост. — Знаеш ли, ако искаше, можеше да изразиш тази идея точно толкова добре и прецизно, колкото и аз. Работя по нея и мисля за нея почти цял живот. Не мога да ти опиша колко съм щастлив да те слушам как ми я обясняваш със собствени думи.

— Мисля, че думите са твои, Кадерджи. Достатъчно често си ме обучавал. Но имам някои проблеми. Мога ли да ти задам сега въпроса?

— Да.

— Добре. На света има неща като камъните, които не са живи, и други като дърветата, рибите и хората. Твоята космогония не ми обяснява откъде са произлезли животът и съзнанието. Ако камъните са направени от същото, от което и хората, как така камъните не са живи, а хората са? Питам откъде се е зародил животът?

— Достатъчно добре те познавам, за да знам, че искаш от мен кратък и прям отговор.

— Мисля, че бих искал кратък и прям отговор на всеки въпрос — засмях се.

Глупостта, която изтърсих, го накара да вдигне вежда. После бавно заклати глава.

— Познат ли ти е английският философ Бертран Ръсел? Чел ли си някои от книгите му?

— Да, чел съм някои в университета и затвора.

— Той беше любимец на моя скъп мистър Макензи — усмихна се Кадер. — Често не съм съгласен със заключенията на Бертран Ръсел, но много ми допада начинът, по който стига до тях. Та, някога Ръсел е казал: „Всичко, което може да се побере в една орехова черупка, трябва да си остане там“. И аз съм много съгласен. Но сега отговорът на твоя въпрос е следният: животът е присъщ на всичко съществуващо. Можем да го наречем характеристика — това е една от най-любимите ми английски думи. Ако английският не ти е роден език, думата „характеристика“ звучи изумително — като барабанни удари или чупене на подпалки за огъня. Продължавам. — Всеки атом във Вселената притежава характеристиката „живот“. Колкото по-сложно се подреждат атомите, толкова по-сложен е изразът на характеристиката „живот“. Камъкът представлява много проста подредба от атоми, затова животът в един камък е толкова прост, че ние не можем да го видим. Котката представлява много сложна подредба от атоми, затова животът в котката е твърде очевиден. Но животът присъства във всичко, дори и в камъка — дори и когато не можем да го видим.

— Откъде си взел тази идея? В Корана ли го пише?

— Всъщност това е схващане, което се проявява под една или друга форма в повечето големи религии. Аз леко го промених, за да подхожда на наученото от нас за световете през последните неколкостотин години. Но Свещеният Коран ме вдъхновява за това учение, защото той изисква да изучавам всичко и да науча всичко, за да служа на Аллах.

— Но откъде идва тази характеристика, животът? — не отстъпвах аз, убеден, че съм го хванал най-сетне в клопката на редукционизма.

— Животът, като всички други характеристики на всичко съществуващо във Вселената, като разума и свободната воля, и тенденцията към усложняване, и дори любовта — е даден на Вселената от светлината в началото на времето такова, каквото го познаваме.

— По време на Големия взрив? За това ли говориш?

— Да. Големият взрив е избухнал в една точка, наречена сингулярност — още една от любимите ми дълги английски думи — с почти безкрайна плътност и почти безкрайно гореща, която въпреки това не заема никакво пространство и никакво време: такива, каквито ги познаваме днес. Тази точка е кипящ казан със светлинна енергия. Нещо я е накарало да се разшири, все още не знаем какво, и от светлината са възникнали всички частици и всички атоми, заедно с пространството и времето, и известните ни сили. И така, в самото начало на Вселената светлината е дала на всяка малка частичка набор от характеристики и когато частиците се съчетават по все по-сложни начини, характеристиките се проявяват по все по сложни и по-сложни начини.

Той замълча и се вгледа в лицето ми, докато се борех с мислите, чувствата и въпросите, които се въртяха в ума ми. „Дак ми се измъкна“ — помислих си, изведнъж вбесен, че е дал отговор на въпроса ми, но и по същата причина изпълнен с възхищение и уважение. Винаги имаше някакво тайнствено противоречие в мъдрите лекции, понякога подобни на проповеди, на мафиотския дон Абдел Кадер Хан. Докато седяхме, подпрени на каменната стена в това афганско село, едва излязло от каменния век, с товар от контрабандни оръжия и лекарства наоколо, дисонансът между спокойната му и мъдра реч за доброто и злото, за светлината, за живота и разума бе достатъчен, за да ме изпълни със силно раздразнение.