Шантарам

Те ми подадоха ръце еднакво въодушевено, въпреки че всеки се радваше да ме види по свои причини. Клиф де Суза се беше влюбил страстно в Кавита Сингх, откакто ги запознах, и се надяваше да й повлияя в негова полза. Аз я познавах от много по-дълго време и бях наясно, че никаква сила не можеше да повлияе на Кавита за нищо, което не съвпада напълно с желанията й. Но тя като че не беше съвсем безразлична към него, а и доста неща ги свързваха. И двамата гонеха трийсетте и не бяха семейни — толкова необичаен статут за горните слоеве на средната класа по онова време, че семействата им страдаха на всеки празник и фестивал. И двамата бяха професионалисти от медиите, които се гордееха със своята независимост и артистичност. Един и същи инстинкт ръководеше и двамата — търпението да издирят и да изследват внимателно всяка гледна точка във всеки очевиден сблъсък на интереси. И двамата бяха привлекателни. Стройната фигура и опасно изкусителни очи на Кавита изглеждаха идеалното допълнение към длъгнестото и ъгловато тяло на Клиф и момчешката му простодушна извъртяна на една страна усмивка.

От своя страна, тъй като ги харесвах и двамата, нямах причини да се противопоставям на желанието му да се проявя като сватовник. Пред хора се стараех да покажа, че харесвам Клиф де Суза, а на четири очи дискретно го хвалех пред нея винаги, когато изникнеше възможност. Те имаха шанс, добър шанс, както ми се струваше, и моето сърце изпращаше в очите ми падаща звезда с пожелание да се съберат.

От друга страна, Чандра Мехта се радваше да ме види, защото бях най-близката му връзка с черните пари на Съвета на Салмановата мафия и единствената, която би могъл да нарече „приятелска“. Също като Кадер, и Салман Мустаан виждаше голямо предимство във връзките с бомбайския филмов свят, осигурени от Чандра Мехта. Новите правила на федерално и държавно ниво бяха затегнали притока на капитали и прането на черни пари беше станало още по-трудно. По много причини, сред които неустоимият блясък на индустрията беше далеч не най-маловажната, политиците бяха освободили филмовия бизнес от голяма част от контрола на парите и инвестициите. Това бяха години на бум в икономиката и боливудските филми изживяваха ренесанс на стила и самоувереността. Те ставаха все по-мащабни и все по-хубави и започваха да излизат на големия световен пазар. Но с нарастването на бюджета на успешните филми продуцентите изцеждаха традиционните източници на приходи. Сблъсъкът на интереси вкара немалко продуценти и продуцентски къщи в странни сизигии^[1] с гангстерите — филмите за мафиотите гунди бяха финансирани от мафията, а печалбите от кинохитовете за наемни убийци отиваха за нови престъпления и истински нападения над истински хора, които на свой ред ставаха теми за сценарии и нови филми, отново финансирани с мафиотски пари.

И аз играех своята роля, така да се каже, на свръзка между Чандра Мехта и Салман Мустаан. Връзката беше доходна. Съветът на Салман влагаше кророве, а всеки крор беше равен на десет милиона рупии, в „Мехта-де Суза Продакшънс“ и получаваше чиста печалба, на която не можеха да й се хванат дирите. Онзи пръв контакт с Чандра Мехта, когато поиска да му намеря няколко хиляди американски долара на черно, беше прераснал в дебела връзка, на която пълничкият продуцент не можеше да устои и не можеше да откаже. Той беше богат и забогатяваше все повече. Но мъжете, които наливаха богатства в неговата компания, го плашеха, а на всяка среща с тях той надушваше недоверието им. Затова, когато пътищата ни се пресичаха, Чандра Мехта неизменно ми се усмихваше, радваше ми се и се опитваше да ме вкопчи по-здраво в треперливата хватка на приятелството си.

Нямах възражения. Харесвах Чандра Мехта, харесвах и боливудските филми и му позволявах да ме дърпа към тревожния богаташки свят на приятелството му.