Шантарам

Пропъдих тази мисъл и огледах масата с насядалите около нея приятели, които се смееха, пиеха и разговаряха, и напълних празната чаша вътре в мен, налях успеха и надеждите им в очите си. А после отново заоглеждах Ранджит, приятеля на Карла. Знаех, че е вторият — любимият, според някои — от четиримата сина на Рампракаш Чудри, шофьор на камион, натрупал състояние от доставки на крайбрежните градове на Бангладеш, пометени от циклона. Първите правителствени оферти се превърнали във важни договори, изискващи цели флотилии от камиони, а по-късно и чартърни полети и кораби. По-късно Чудри се сдобил и с един не много популярен бомбайски вестник при сливането с една фирма за транспорт и комуникации с по-разнообразен профил. Предоставил вестника на сина си Ранджит, току-що завършил икономика, първия и по двете линии в семейството, завършил гимназия и продължил образованието си. Ранджит управляваше вестника, прекръстен на „Дейли поуст“, вече осем години. Успехът му с „Поуст“ му позволил да се залови и със зараждащата се телевизионна продукция.

Той беше богат, влиятелен, популярен и обсебен от предприемачески устрем в печата, киното и телевизията, медиен барон в процес на развитие. Слуховете твърдяха, че по-големият му брат Рахул, влязъл в бащиния си транспортен бизнес в ранна юношеска възраст и не успял да завърши гимназия — възможност, щедро предоставена на Ранджит и по-малките му братя — го недолюбвал. Носеха се и клюки за двамата му по-малки братя, за разюзданите купони, които организирали понякога — и за големите рушвети, които плащали, за да си нямат неприятности. Ранджит обаче не го критикуваха за нищо и освен споменатите грижи, той сякаш живееше като в приказка.

Беше доста тлъсто и бляскаво завоевание, както се бе изразила някога Лети. Наблюдавах го как се държи с приятелите ми — слуша повече, отколкото говори, усмихва се по-често, отколкото се мръщи, внимателен и критичен към себе си, тактичен и отзивчив; и ми се наложи да призная, че е симпатичен. И странно, стана ми жал за него. Преди няколко години или само преди няколко месеца щях да ревнувам от това, че е толкова симпатичен — страшно свестен човек, както ми казаха повечето хора, когато ги разпитвах за него. Щях да го намразя. Но не чувствах нищо подобно Към Ранджит Чудри. Нещо повече, докато го наблюдавах, потънал в спомена за чувствата си към Карла, и мислех за нея трезво за пръв път от… много време, ми дожаля за богатия и красив медиен барон. Пожелах му късмет.

Половин час разговарях през масата с Лиса и останалите, а после вдигнах очи и видях, че Джони Пурата стои на широката врата и се опитва да привлече погледа ми. Зарадван, че имам извинение да си тръгна, се обърнах към Дидие и го завъртях с лице към мен.

— Слушай, ако наистина сериозно възнамеряваш да заминеш за Италия за три месеца…

— Естествено, че да… — започна той, но аз бързо го прекъснах:

— И наистина сериозно ти трябва някой да наглежда апартамента ти, докато те няма, мисля, че разполагам тъкмо с хората, които ще свършат работа.

— Така ли? И кои са те?

— Джорджовците — отвърнах. — Зодиакалните Джорджовци. Близнака и Скорпиона.

Дидие се погнуси.

— Но тези… Тези Джорджовци… Те са, как да ти кажа…

— Надеждни? — предположих. — Честни. Чисти. Верни. Смели. И преди всичко, най-важното качество в подобни ситуации, абсолютно незаинтересовани да останат в апартамента ти и минута по-дълго, отколкото искаш ти. Ще ми струва страшни усилия изобщо да ги навия. Те обичат улицата. Няма да искат, но ако им обясня, че ще ми направят услуга, може и да се съгласят. Ще се грижат добре за апартамента ти и ще поживеят три месеца на сигурно и прилично място.

— Прилично? — присмя се Дидие. — Как така прилично? В Бомбай няма друг апартамент като моя, Лин, и ти го знаеш. Отличен — това го разбирам. Разкошен — това го приемам. Но приличен — non. Все едно да кажеш, че живея на рибния пазар и… как се казва… всеки ден го плакна с маркуч?

— Е, какво казваш? Трябва да тръгвам.

— Приличен! — изфуча той.

— Стига бе, човек, защо не го забравиш?

— Е, добре де, може и да си прав. Нямам нищо против тях. Джордж от Канада, Скорпиона, говори малко френски, вярно. Да, да. Кажи им, че според мен идеята е добра. Кажи им да ми се обадят, ще говоря с тях — и ще им дам много подробни инструкции.

Сбогувах се със смях и отидох при чакащия на вратата Джони Пурата. Той ме придърпа.

— Можеш ли да дойдеш с мен?

— Разбира се. Пеша или с такси?

— Мисля, че по-добре с такси, Лин.