Шантарам

— Ще помогнете на мечката да я тикнат пак в затвора, ако я пуснете да излезе така оттук — измърморих.

— Можем пак да пробваме с шапката и палтото — предложи Джозеф. — Може би по-голяма шапка… и… и по-модерно палто.

— Не мисля, че в модата е проблемът — въздъхнах. — От това, дето ми го разказа Джони, разбрах, че трябва да прекарате Кано оттук до Нариман Пойнт незабелязано от ченгетата, нали така?

— Да, Линбаба — отвърна Джозеф. В отсъствие на Касим Али Хюсеин, заминал на шестмесечна почивка в родното си село с по-голямата част от семейството си, Джозеф беше първенецът на бордея. Мъжът, пребит и порицан от съседите си, задето пиян нападна грозно жена си, беше станал водач. През годините след деня на побоя той спря да пие спечели отново любовта на жена си и уважението на съседите.

Включваше се във всеки важен Съвет или Комитет и работеше повече от всички в групата. Трезвен, той до такава степен се промени и беше толкова отдаден на благополучието на семейството и на общността, че когато Касим Али го назначи за свой временен заместник, изобщо не предложиха друго име.

— Край Нариман Пойнт е паркирал камион. Шофьорът казва, че ще натовари Кано да го изкара извън общината, извън щата. Ще го закара заедно с мечкарите в родното им място, в Утар Прадеш, чак към Горакпур, близо до Непал. Но шофьора го е страх да дойде тук, за да натовари Кано. Иска сами да откараме мечока при него. Но как, Линбаба? Как да закараме такъв грамаден мечок? Ясно, че полицейският патрул ще види Кано и ще го арестува. Ще арестуват и нас за помощ при бягство на мечките. Ами после, какво? Как да го направим, Линбаба? Това е проблемът. Затова мислим за маските.

— Кано-уале кахан хей? — попитах. Къде са дресьорите на Кано?

— Тук, баба! — отвърна Джитендра и ги изтика отпред.

Бяха се изкъпали и отмили яркосинята боя, с която обикновено бяха намазани, махнали бяха и всичките си сребърни украшения. Дългите им сплъстени кичури и украсени плитки бяха скрити под тюрбани. Бяха облечени с прости бели ризи и панталони. Без боята и украшенията сините мъже изглеждаха безрадостни, много по-дребни и слаби от фантастичните създания, с които се срещнах за пръв път в бордея.

— Кажете ми, Кано ще се вози ли на платформа?

— Да, баба! — отвърнаха те гордо.

— Колко време ще кротува?

— Един час, ако сме с него, до него и му говорим. Може и повече от един час, баба, ако не му се припишка. А тогава той винаги си казва пръв.

— Добре. Ще се вози ли на малка подвижна каручка на колела, ако ние я бутаме?

Докато се опитвах да им обясня каква платформа имам предвид — монтирана на колела, за превоз на плодове, зеленчуци — и стоки из бордея за продан — те спореха. Когато се изясниха, намериха такава количка и я докараха на поляната. Мечкарите енергично заклатиха глави — да, да, да, Кано ще се вози на такава каручка. Казаха и че е възможно да го прикрепят с въжета и той няма да възрази, ако първо му обяснят, че е нужно. Но държаха да разберат, какво точно съм намислил.

— На път за насам с Джони подминахме работилницата на стария Ракешбаба — обясних бързо. — Лампите светеха и видях много части от неговите скулптури на Ганеша. Някои са доста големи. Направени са от папиемаше и не са много тежки, а отвътре са кухи. Според мен са достатъчно големи да наденем една на главата на Кано и да покрием тялото му, ако е седнал. С малко коприна и няколко гирлянди от цветя за украса…

— Значи… Ти мислиш… — заекна Джитендра.

— Трябва да маскираме Кано като Ганеша — заключи Джони Пурата — и да го закараме с количката, като поклонение на Ганпати, чак до Нариман пойнт, надолу, по средата на улицата. Страхотна идея, Лин!

— Но Ганеш Чатурни свърши миналата седмица — възрази Джозеф. Говореше за ежегодния фестивал, на който возеха през града към плажа Чоупати стотици фигури на Ганеша — някои толкова малки, че се побираха в ръка, а други високи по десет метра — и ги хвърляха в морето сред близо едномилионна тълпа. — Аз самият бях в мела в Чоупати. Времето му изтече, Линбаба.

— Знам. И аз бях там. Оттам ми хрумна идеята. Според мен няма значение, че фестивалът е свършил. Ако видя Ганпати, по което и да е време на годината, изобщо няма да се замисля. Някой от вас ще задава ли въпроси, ако види как карат Ганеша на количка по улицата?

Приемаше се, че Ганеша, богът с глава на слон, е най-популярният бог — от целия индуистки пантеон, и бях сигурен, че на никого не би минало през ума да спре и претърси малко шествие, возещо на количка негова голяма скулптура.

— Мисля, че той е прав — съгласи се Джитендра. — Никой нищо няма да каже за Ганеша. Пък и в края на краищата, Ганеша е бог на пречките, нали?

Богът с глава на слон бе познат като Властелинът на пречките и Великият разрешител на проблеми. Хората в беда се обръщаха към него с молитви така, както християните се обръщат към своите светци — покровители. Той беше и божественият закрилник на писателите.