Читаем Шантарам полностью

Несъмнено възбуден от пощурялата тълпа и обезумелия лай, мечокът Кано се клатеше насам-натам и въртеше глава натам, откъдето идваше най-силният шум. Подминахме група разхождащи се полицаи. Рискувах да ги погледна и забелязах как зяпнаха и замряха, и извърнаха глави като един — като редица от кукли клоуни — към карнавалното шествие.

Гюрултията продължи още много протяжни минути и най-сетне наближихме Нариман Пойнт — кулата на хотел „Оберой“ вече се виждаше. Разтревожен, че никога няма да се отървем от сватбарския оркестър, аз изтичах назад, пъхнах пачка банкноти в ръцете на диригента и му наредих да завият надясно, да ни оставят и да тръгнат по Крайбрежния булевард. Щом приближихме морето, той поведе оркестъра вдясно, а ние свърнахме вляво. Музикантите, окуражени от успешното си шествие с нашия малък парад, подхванаха напеви от танцови шлагери, докато вървяха под ярките светлини на булеварда край океана. По-голямата част от тълпата подскачаше и танцуваше с тях. Дори и кучетата, подмамени твърде далеч от територията си, ни обърнаха гръб и изпълзяха обратно в злокобните сенки, откъдето се пръкнаха.

Продължихме да бутаме каручката по Крайбрежния булевард към едно пусто място, на което беше паркирал камионът. И точно тогава съвсем наблизо чух бибипкане на клаксон. Сърцето ми се сви при мисълта, че можеше да е полицията. Обърнах се бавно и видях Абдула, Салман, Санджай и Фарид да стоят около колата на Салман. Бяха спрели на обширен паркинг с чакълена настилка, на който нямаше никой друг, освен тях.

— Добре ли си, Джони? — попитах. — Можеш ли да ги поемеш оттук?

— Разбира се, Лин — отвърна той. — Камионът е ето там отпред, виждаш ли го? Ще се справим.

— Добре, тука се цепя, човече. Обади ми се да ми кажеш как е минало. Утре ще се видим. И гледай да ми намериш един от онези плакати „Издирва се“, братко!

— Няма проблеми! — засмя се той.

Пресякох улицата и отидох при Салман, Абдула и другите. Вечеряха с храна, купена от една от караваните в Нариман, паркирана до вълнолома. Щом ги поздравих, Фарид събори празните кутии и изхабените салфетки от покрива на земята. Веднага ме бодна чувството за вина, което загрижените за боклука хора от Запада неизменно изпитват, и си напомних, че събирачите на смет, чието препитание зависеше от тези боклуци, ще ги вземат.

— Какво правеше на тоя парад, да му се не види? — попита ме Санджай, след като се поздравихме.

— Дълга история — ухилих се аз.

— Много страшен Ганпати си имате — рече той. — Нищо подобно не бях виждал. Толкова беше истински! Стори ми се дори, че се движи. Изпаднах в благоговение. Казвам ти, човече, ще платя на някой балинчудх да запали благовония, като се прибера.

— Хайде де, Лин, кажи каква е тая работа, йаар? — подкани ме Салман.

— Ами… — избучах. Знаех, че нито едно обяснение няма да прозвучи разумно. — Трябваше да измъкнем тайно един мечок от бордея и да го докараме дотука, защото ченгетата имат заповед и искат да го арестуват.

— Какво да измъкнете тайно? — попита вежливо Фарид.

— Мечок.

— Що за… мечок?

— Танцуващ мечок, разбира се — троснах му се.

— Знаеш ли, Лин… — Санджай се ухили радостно, както чистеше зъбите си с клечка. — Понякога вършиш много шантави неща.

— За моя мечок ли говориш? — попита Абдула, изведнъж заинтригуван.

— Да, майната ти. Само ти си виновен, ако се върнеш достатъчно назад.

— Защо казваш, че мечокът е твой? — поиска да узнае Салман.

— Защото аз ги уредих с него — отвърна Абдула. — Пратих го на братко Лин, много отдавна.

— Защо?

— Ами, заради прегръдките — разсмя се Абдула.

— Не започвай — процедих през свити устни и го предупредих с очи.

— Каква е цялата тази работа с шибаните мечки! — попита Санджай. — Още ли говорим за мечки?

— Мамка му! — намеси се Салман иззад рамото на Санджай. — Файсал много бърза, взел е със себе си и Назир. Май ще имаме неприятности.

Още един „Амбасадор“ спря до нас и чакълът изхрущя. Само след две секунди го последва и втора кола. От първата изскочиха Файсал и Амир, от втората — Назир и Андрю. Видях, че от колата на Файсал слезе и трети мъж, но изчака там. Наблюдаваше пътя. Разпознах фините черти на моя приятел Махмуд Мелбааф. Още един едър и набит гангстер на име Радж чакаше заедно с малкия Тарик във втората кола.

— Те са тук! — съобщи Файсал задъхано, щом стигна при нас. — Знам, че трябваше да дойдат утре, но са вече тук. Току-що се събраха с Чуха и хората му.

— Вече? Колко са? — попита Салман.

— Само те са — отвърна Файсал. — Ако се задействаме сега, ще ги пипнем всичките. Останалата част от бандата е на сватба в Тана. Това е като небесна поличба! По-добър шанс няма да имаме. Но трябва да сме страшно бързи!

— Не мога да повярвам — промълви Салман, сякаш говореше на себе си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары