Шоколад

По навик се наведе и почеса Чарли зад ухото. Опашката на животинчето помръдна едва, чу се лекичко изскимтяване.

— Доброто ми кученце… — Гийом ми се усмихна свенливо. — Отец Рейно не е лош човек. Не искаше да се отнесе жестоко. Но да кажеш подобно нещо… по такъв начин…

— Какво точно ти каза?

Гийом сви рамене.

— Че сам себе си съм бил превръщал в глупак с това куче вече толкова години. Че му било все едно какво правя, но му се струвало абсурдно да се грижа за четириногото като за човешко същество и да пилея средства за безполезни лечения.

Усетих жилото на гнева да се впива в сърцето ми.

— Звучи ужасно обидно.

Гийом поклати глава.

— Той не разбира — повтори. — Изобщо не обича животните. А двамата с Чарли сме заедно от толкова време… — Очите му се наляха със сълзи и той рязко извърна глава, за да ги скрие от мен.

— Ще намина към ветеринаря веднага щом си допия питието. — Чашата му стоеше празна на бара вече двайсет минути. — Не е задължително да е днес, нали? — В гласа му прозвучаха нотки на едва потискано отчаяние. — Та той все още е бодър. Напоследък се храни по-добре, нали виждам. Никой не може да ме накара да го направя. — Сега вече говореше като твърдоглаво хлапе. — Когато наистина настъпи моментът, аз ще разбера. Ще позная.

Нямаше с какво да го утеша. Все пак опитах. Наведох се да погаля Чарли, усетих плътния допир на кожа и кости под движещите се пръсти. Има болести, които са лечими. Затоплих пръстите си, натиснах лекичко, напрегнах се да видя. Издатината се бе уголемила. Разбрах, че е безнадеждно.

— Той си е твоето куче, Гийом — пророних. — Ти знаеш най-добре.

— Точно така. — Сякаш за миг се ободри. — Лекарството потиска болката му. Вече не скимти нощем.

Помислих си за последните месеци на майка ми. Бледнината, стопяването на плътта от тялото, деликатната красота на оголен скелет, на бяла като платно кожа. Искрящите й трескави очи — Флорида, милинка, Ню Йорк, Чикаго, Гранд каньон, има толкова много неща за гледане! — и потиснатите й стонове нощем.

— В един момент просто ще трябва да спреш — казах му. — Безсмислено е. Да си намираш оправдания, да си поставяш близки цели, като например да преживееш до следващата седмица. Идва един момент, в който загубата на достойнството тежи повече от всичко друго. Нужна ти е почивка.

Кремация в Ню Йорк. Прахта разпръсната над пристанището. Каква ирония, човек си представя как издъхва в леглото си, заобиколен от близките. Вместо това често идва объркващото прозрение, внезапното просветление, паниката се надига плавно, следва хода на изгряващото слънце и започва да се люшка зад гърба ти като махало, от което непрекъснато се мъчиш да избягаш.

— Ако имах избор, щях да предпочета именно това — безболезнената игла. Приятелската ръка. По-добре така, отколкото сама в нощта или под гумите на такси на улицата, където никой няма да те погледне. — Изведнъж се усетих, че говоря на глас. — Извинявай, Гийом — сепнах се, забелязала стреснатия му поглед. — Мислех си за нещо друго.

— Няма нищо — отрони той и постави монетите на бара пред себе си. — Аз и без това смятах да вървя.

И като стисна в едната си ръка шапката, в другата Чарли, се отправи към вратата, приведен малко повече от обикновено — дребна бозава фигура, носеща нещо, което би могло да бъде чанта с продукти, стар шлифер или всичко друго.

17 Събота, 1 март