Шоколад

Спомням си ги от детските години; парижките chocolateries c кошниците обвити в станиол яйца, рафтовете със зайчета и пиленца, звънчета, марципанени плодове и marrons glacis45, amourettes46 и прелестни нежни кошнички с petits fours47, карамелчета и хиляда и едно превъплъщения на сладостните пътешествия на вълшебни килимчета, по-подходящи за арабски харем, отколкото за тържествените ритуали, съпровождащи Мъките Христови.

— Спомням си как майка ми разказваше историята на великденските шоколади.

Парите никога не стигаха за такива изискани неща, но винаги получавах своята cornet surprise, фуния с великденски подаръци — парички, хартиени цветя, твърдо сварени яйца, боядисани в ярки лъщящи цветове, кутия, облепена в цветно папиемаше, изрисувано с пиленца, зайчета, усмихнати дечица сред цветя, все една и съща всяка година и прилежно скатавана за следващата. Наред с всичко това във фунийката намирах и целофанено пакетче стафиди с шоколадова глазура, всяка стафидка предназначена да бъде предъвквана бавно и с наслада в изгубените часове на онези странни нощи, залутани между различни градове, напоени с неоновия блясък на хотелски табели, трептящи на пресекулки през щорите и изпълнени с дишането на майка ми, бавно и безкрайно, в тягостната тишина.

— Според нея през нощта на Разпети петък камбаните напускали камбанарии и църковни кули и отлитали с магически криле към Рим.

Жано кима и ме поглежда с онзи типичен за порастващите деца насмешливо циничен, полудоверчив поглед.

— Строяват се пред папата, целият в златно бели одежди, с митра и позлатен жезъл: огромни камбани и мънички звънчета, clochettes и тежки bourdons, карильони и чанове, всички в очакване на благословията му.

Майка ми вярваше на тази детска история с цялата си душа, очите й заблестяваха от удоволствие пред нейната абсурдност. Всъщност тя обичаше всякакви приказки и легенди — за Христос, за Еостра48 и Али Баба, — като отново и отново вплиташе нишката на родния фолклор в яркото пано на вярата. Лечение с кристали и астрални пътешествия, отвличания от извънземни и необясними изригвания — майка ми вярваше във всичко това или поне се правеше, че вярва.

— И папата ги благославя, една по една, до късно през нощта, хилядите френски камбанарии очакват притихнали тяхното завръщане в утрото на Великден.

Аз, нейната дъщеря, слушах с ококорени очи омайващите й апокрифни разкази, гарнирани с истории за Митра, Балдер Красивия49, Осирис и Кетцалкоатл50, всички те вплетени в истории за летящи шоколади и вълшебни килимчета, за Триръката богиня и Аладиновата пещера на чудесата, от която Христос излязъл след три дни, амин, абракадабра, амин.

— И благословиите се претопяват във всякакви форми и видове шоколад, камбаните се преобръщат като купи, за да отнесат шоколадовите дарове у дома. И летят цяла нощ, а щом стигнат до своите кули и камбанарии в неделното утро на Великден, застават по местата си и започват да се люлеят и да изливат радостта си.

Камбаните на Париж, Рим, Кьолн, Прага. Сутрешни камбани, молитвени камбани, в които отекват промените, ставали през годините на нашето изгнаничество. Великденски камбани, споменът за които е толкова силен, че ушите те заболяват, докато ги слушаш.

— А шоколадите се понасят през нивята и градовете. Докато камбаните бият, те се сипят из въздуха. Някои падат на земята и се разтрошават. Децата свиват гнезда и ги полагат високо горе по дърветата, за да уловят падащите яйца, шоколадови кокошчици, зайчета, guimauves и бадеми…

Жано се обръща към мен с грейнало лице и все по-уголемяваща се усмивка.

— Супер!

— Ето за това получавате шоколади на Великден.

Гласът му е изпълнен със страхопочитание и внезапна категоричност.

— Направи го! Моля те, направи го!

Обръщам се чевръсто да овъргалям един трюфел в какаово брашно.

— Какво да направя?

— Това! Великденската история. Ще е толкова суперско, с камбаните, с папата и въобще. Можеш да организираш шоколадов фестивал, цяла седмица, даже може да си направим гнезда… да ловим великденски яйца, и… — млъква, задъхан от вълнение и се вкопчва в ръкава ми. — Мадам Роше, моля те.

Зад него Анук ме наблюдава съсредоточено. Десетината омърляни хлапета отзад също отронват свенливи молби.

„Grand Festival du Chocolat“51. Обмислям идеята. След месец люляците ще са цъфнали. Винаги правя на Анук гнездо с яйце и името й, изписано върху него със сребърна глазура. Може пък това да е нашият си карнавал, да отпразнуваме по този начин приемането ни на новото място. Идеята не е нова за мен, но да я чуя от устата на едно дете е все едно да претегля колко струва.

— Ще ни трябват афиши — симулирам колебание.

— Ние ще се погрижим! — Анук го предлага първа, лицето й е грейнало от вълнение.

— И знамена, гирлянди…

— Флагчета…

— И шоколадов Исус на кръста с…

— Папата в бял шоколад…

— Шоколадови овчици…

— Състезания по търкаляне на яйца, търсене на съкровища…

— Ще поканим всички, ще бъде…

— Супер!

— Абсолютно супер яко…