Шпионинът

— Говори се че е шпионин, а с какво един шпионин е по-лош от друг?

— Не е вярно. Брат ми никога не би се занимавал с измама, не би се занимавал с нещо толкова долно за да спечели или за да го повишат.

— Сигурна съм, че е така — каза Кейти уплашена от държанието на Франсис. — Ако някой свърши работата, трябва да му се плати. Харви никак не е придирчив като стане дума да си вземе, което му се полага. И смея да кажа, крал Джордж му дължи пари и в тая минута.

— Значи признаваш връзката му с британската армия? Трябва да кажа, че е имало моменти, в които съм мислила друго.

— Боже, мис Фани, Харви е човек, дето не можеш да обясниш. Въпреки че му живях в къщата дълги години, никога не разбрах дали е от горе, или от долу47. Като падна Бъргойн той си дойде в къщи и много приказки се изприказваха между него и стареца, но убий ме, не мога ти каза от радост ли беше или от мъка. После, онзи ден като големия английски генерал — толкова съм объркана от бедите ни, че му забравих името…

— Андре — каза Франсис.

— Андре, да. Та като го обесиха, старият едва не полудя и не спа ни денем, ни нощем докато не се върна Харви. След това имаше само златни гвинеи, но скинърите отмъкнаха всичко, та сега е просяк, или същото, презрян бедняк.

Франсис не отговори и продължи нагоре, потънала в собствените си мисли. Споменаването на Андре и припомни съдбата на брат й.

Скоро достигнаха до върха и Франсис седна на един камък да се полюбува на гледката. Непосредствено под краката и имаше дълбока долина, но малко променена от земеделие и покрита от мрака на ноемврийския залез. Срещу нея имаше друг склон, по който нямаше нищо освен скали и дъбове, чийто слаб растеж говореше за бедна почва.

Тези планини са най-хубави непосредствено след листопада. Тогава нито листата, с които лятото дарява дърветата, нито зимният сняг скриват и най-дребното нещо от погледа. Смразяваща самота — това е най-точната характеристика на пейзажа. Умът тогава не може, както през март, да предчувства новата зеленина, която скрива гледката през лятото.

Денят бе облачен и хладен, и по хоризонта сега имаше тънки вълма, които обещаваха да се разсеят, но все оставяха Франсис разочарована, защото й се искаше да зърне последните слънчеви лъчи. След малко един единствен лъч освети основата на склона отсреща и грациозно се издигна нагоре, докато достигна върха, като някаква корона. Светлината бе толкова силна, че сега се забелязваха и най-малките подробности. Тя наблюдаваше картината с чувство на страхопочитание към тайните на това пусто място, до които така неочаквано бе допусната, когато сред редките дървета и причудливи скали забеляза някаква груба постройка. Тя бе ниска и така се сливаше с околните цветове, че ако не бе покривът и блясъка на прозореца, можеше и да не я забележи. Докато още не се бе съвзела от удивлението, че намира жилище на такова място, тя премести погледа си и видя нещо, което още повече я изненада. Очевидно това бе човешка фигура, но много особена и деформирана. Тя седеше на скалите малко над колибата и за нашата героиня не бе трудно да си представи, че гледа към изкачващите се по склона коли. Но разстоянието бе твърде голямо, за да се каже с точност. След като продължи да гледа известно време учудена, тя реши, че и се е привидяло и че това е част от самата скала, но изведнъж човекът се раздвижи и бързо се мушна в колибата, премахвайки всяко съмнение. Дали поради разговора с Кейти или поради някаква въображаема прилика, но и се стори, че фигурата силно напомня тази на Харви Бърч, превит под чувала си. Тя продължи да гледа към тайнствената къщичка, докато слънчевият лъч се премести и изведнъж над долината засвириха тръби, чиито звук ехото повтаряше от всички посоки. Тя скочи уплашено на крака и чу тропот на копита. След миг иззад една скала наблизо се показа отряд конници с добре познатите и униформи на вирджинците. Отново прозвуча бодрият сигнал на тръбите и преди Франсис да успее да събере мислите си от групата се отдели Дънуди, скочи от коня си и се приближи до нея.

Той бе внимателен и готов да помогне, но до известна степен сдържан. С няколко думи обясни, че му е било наредено с някои от хората на Лоутън, но без самия него, да присъства на съда над Хенри, който щеше да се състои на сутринта и че притеснен за безопасността им по лошите планински пътища, той е слязъл една две мили надолу, за да ги намери. Франсис обясни защо е сама и му каза да очаква пристигането на баща й. Неговата сдържаност, без тя да желае това, се предаде и на нея, така че пристигането на каляската бе облекчение и за двамата. Майорът и подаде ръка да се качи и като размени няколко окуражителни думи с мистър Уортън и мис Пейтън, качи се на коня си и ги поведе към равнината на Фишкил, която се откри пред погледите им; с чудна красота след като заобиколиха скалата. След още половин час бяха пред вратата на една ферма, която Дънуди грижливо бе подготвил за пристигането им и в която с нетърпение ги очакваше капитан Уортън.

XXVI ГЛАВА