Шпионинът

Веднага след това те тръгнаха отново. Бърч ги преведе по брега на реката, без никой да ги види, докато стигнат до фрегатата. Подадоха знак и след малко се приближи една лодка. Мина известно време и доста предпазни мерки бяха взети преди моряците да се осмелят да излязат на брега, но накрая Хенри успя да убеди офицера им, че е кралски офицер и успя да се присъедини към приятелите си. Преди да се сбогува с Бърч, той му подаде една кесия, която бе прилично пълна за онова време. Търговецът я взе и докато мародерът не гледаше я скри в дрехите си, на мястото предвидено за такива съкровища.

Лодката се отдели от брега, а търговецът се завъртя на пета и с облекчение закрачи нагоре по хълма с характерните за него крачки. Скинърът го последва и двамата продължиха да вървят като си хвърляха чести, изпълнени с подозрение погледи и потънали в мълчание. По пътя край реката се виждаха каруци и понякога конни отряди, които охраняваха плодовете на грабежа по пътя им към града. По свои си съображения, търговецът избягваше да се среща с тези патрули, но след няколко мили, през които скинърът се мъчеше да завърже разговор и срещаше неизменното му мълчание и подозрителен поглед, той ненадейно хвана главния път към Харлем. Още когато излезе на него, на едно малко възвишение по-нататък се появи група конници, която стигна до тях, преди още да ги забележат. Бе твърде късно да избягат и като ги разгледа, Бърч се зарадва на срещата, защото бе почти сигурен, че тя ще го освободи от новия му спътник. Бяха двадесетина конници, облечени като драгуни, макар че нито видът им, нито държанието им говореха за добра дисциплина. Предвождаше ги мъж на средна възраст, на чието лице бе изписана много животинска смелост и твърде малко от разума, необходим за длъжност като неговата. Униформата му бе офицерска, но липсваше елегантността и чистотата, характерни за кралските офицери. Крайниците му бяха силни и седеше на коня уверено, но начинът по който държеше юздите можеше да бъде посмешище за всеки от вирджинците. Както се очакваше, този предводител веднага спря търговеца с глас, който не бе по-миролюбив от външността му.

— Хей — извика му той. — Накъде си се забързал? Да не би Вашингтон да те е пратил да шпионираш?

— Аз съм невинен търговец — отговори Харви меко — и отивам надолу да взема нова стока.

— И как мислиш, че ще стигнеш долу, приятелче? Да не мислиш че държим Кингс Бридж за да могат разбойници като тебе да влизат и излизат като им скимне?

— Мисля че имам пропуск, който ще ми позволи да премина.

Офицерът прочете документа и погледна с изненада и любопитство Хенри.

След това се обърна към единия от двамата конници, които церемониално бяха препречили пътя и извика:

— Защо задържате този човек? Дайте му път и да си върви мирно и тихо. Но кой е този тук? В пропуска не се споменава.

— Не, сър — каза скинърът и вдигна шапката си угоднически. — Аз бях беден и заблуден човек и служех на бунтовниците, но, слава Богу, доживях да разбера грешката си и сега отивам да се запиша в армията на избраните от Бога.

— Аха. Дезертьор. Скинър. И бас хващам, че иска да отиде при каубоите. Последният път като бях при тях ми беше трудно да ги различа от враговете. Нямаме достатъчно униформи, а лицата нямат никакво значение, защото сменят страните непрекъснато. Е, продължавайте. Рано или късно ще ви използваме.