Шпионинът

Изражението на търговеца загуби загрижеността си, която бе заменена от естествената му проницателност и той каза:

— Трудно е да се каже каква е цената. Смятам, че трябва да оставя това на вашата щедрост.

Мистър Уортън бе извадил от джоба си пълна шепа монети с образа на Карлос III30 и подаде на търговеца три от тях. Очите на Харви светнаха, когато съгледа наградата. Той преобърна в устата си голямо количество от растението за което ставаше въпрос, подаде ръката си напред и доларите паднаха в нея с най-приятен звук. Но изглежда неудовлетворен от преходността на тази музика, той звънна монетите една по една на стъпалото на верандата, преди да ги повери на съхранение на една торбичка от еленова кожа, която изчезна от погледите на присъстващите с такава скорост, че никой не можа да види точно къде я скри.

След като тази много съществена страна от работата му беше удовлетворително свършена, той етапа от стъпалото на верандата и се доближи до капитан Уортън, който бе хванал подръка сестрите си и те слушаха с жив интерес, това, което той говореше.

Предишните събития дотолкова бяха изхабили соковете необходими за устата на търговеца, че се наложи да лапне ново количество от растението, преди да е в състояние да се заеме с неща от по-малко значение. След това той попита:

— Капитан Уортън, ще се прибирате ли тази вечер?

— Не — отговори той лаконично и погледна хубавия товар на двете си ръце. — Мистър Бърч, бихте ли ме накарал да напусна тази компания толкова скоро, след като не се знае, дали някога ще попадна в нея пак?

— Братко — каза Франсис — да се шегуваш с такива неща е жестоко!

— Струва ми се, че сега като времето се оправи, скинърите ще се разшетат. По добре е да съкратите посещението, капитан Уортън.

— О, няколко сребърника ще купят тези разбойници, когато и да се срещна с тях — каза британският офицер.

— Парите не освободиха майор Андре — каза търговецът сухо.

Сега и двете сестри се обърнаха към капитана с тревога и по-голямата отбеляза:

— По-добре послушай Харви. Бъди сигурен, мнението му по тези въпроси трябва да се зачита.

— Да — добави по-малката. — Ако, както предполагам, мистър Бърч ти е помогнал да дойдеш до тук, то твоята безопасност и нашето щастие изискват да го послушаш.

— Аз сам тръгнах, мога и да се върна сам. Не съм искал от него нищо освен да ми осигури маскировката и да ми каже когато теренът е чист. В последното сгрешихте мистър Бърч.

— Да, и това е още една причина да си тръгнете тази вечер. Пропускът, който ви дадох, важи само веднъж.

— Не можете ли да фалшифицирате друг?

Лицето на търговеца придоби необикновен цвят, но той остана загледан в земята без да продума, докато капитанът добави:

— Ще остана тук тази нощ, пък да става каквото ще.

— Капитан Уортън — каза търговецът натъртено и с голяма решителност — пазете се от един висок човек от Вирджиния с големи бакенбарди. И дяволът не може да го измами. Аз успях само веднъж. Пазете се от него.

— Нека той се пази от мен — каза Уортън самонадеяно — Но, мистър Бъч, аз ви освобождавам от всякаква отговорност за мен.

— Ще ми напишете ли това на хартия?

— О, с радост — каза капитанът и се засмя — Цезар, перодръжка, хартия и мастило за да потвърдя, че освобождавам доверения си помощник Харви Бърч, амбулантен търговец и така нататък и така нататък.

Инструментите за писане бяха донесени и капитанът весело написа исканата декларация. Търговецът я взе и като я прибра внимателно до лика на негово католическо величество31, поклони се дълбоко на присъстващите и си тръгна, както беше дошъл. Скоро го видяха в далечината да влиза в собствената си къща.

Бащата и сестрите бяха твърде радостни от оставането на капитана, за да изразят и дори да си помислят за опасенията, които положението му съвсем естествено предизвикваше. Когато обаче всички се прибраха за вечеря, капитанът бе обзет от по хладни мисли, които го накараха да промени решението си. Понеже не желаеше да напуска безопасността на бащината си къща, той изпрати Цезар да повика Харви на още един разговор. Чернокожият скоро се върна с лошата новина, че вече е твърде късно. Кейти му беше казала, че той е вече на мили от тук, по пътя си на север и че е „напуснал дома си с чувала още като запалили първите свещи“. Сега на капитана не му оставаше нищо друго освен да търпи до сутринта, когато може би щеше да му се предостави по-добра възможност да реши как ще е най-добре да постъпи.

— Този Харви Бърч с физиономията си на познавач и с пророческите си предсказания ме притеснява повече отколкото ми се иска — каза капитан Уортън, като прекъсна размислите си, които в немалка малка степен бяха посветени на опасността на положението му.

— Как така той може да се движи насам натам в тези трудни времена? — попита мис Пейтън.

— Как бунтовниците го оставят да им се изплъзне толкова лесно за мен е тайна, но сър Хенри не дава косъм да падне от главата му.

— Така ли! — каза Франсис — Значи той познава сър Хенри Клинтън?

— Поне би трябвало.

— Мислиш ли — каза мистър Уортън — че има опасност да те издаде?