Шпионинът

Мистър Уортън се съгласи и се осведоми учтиво за здравето на баща му. Харви го чу, но остана замислен известно време. Когато му зададоха въпроса отново, той отговори с леко разтреперан глас:

— Бързо губи сили. Възрастта и грижите ще си кажат думата — търговецът извърна лице, но Франсис успя да забележи навлажнените очи и треперещата горна устна. Той още веднъж се издигна в очите й.

Долината, в която беше имението на мистър Уортън, се простираше от северозапад на североизток и къщата се намираше в подножието на един хълм в северозападния край. Една малка пролука се образуваше между хълмовете отсреща и между гористите им склонове се виждаше Протока29. Повърхността на водата, която досега се блъскаше в брега с бясна сила, започваше да губи разбунената си чернота и прииждаше големи спокойни вълни, каквито обикновено има след буря, а западният вятър леко докосваше върховете им и даваше своя скромен принос в успокояването на стихията. Сега можеха да се видят някакви тъмни точки, които ту се показваха, ту се скриваха зад надигащите се вълни. Забеляза ги само търговецът. Той седеше на верандата на известно разстояние от Харпър и сякаш бе забравил целта на посещението си. Зареяният му поглед обаче скоро улови новопоявилите се обекти и той скочи енергично на краката си с отправен към водата взор. Промени мястото си, погледна с явно притеснение към Харпър и после каза натъртено:

— Редовните сигурно идват от юг.

— Защо мислиш така? — попита капитан Уортън възбудено. — Дай Боже да са те, ще имам нужда от ескорта им.

— Тези десет китоловни кораба не биха се движили толкова бързо, ако нямаха солиден екипаж.

— Може би — каза мистър Уортън — — това са… това са, от континенталистите и се връщат на острова.

— Приличат на англичани — каза многозначително търговецът.

— Но гледай — обади се пак капитанът — виждат се само точки.

Харви не обърна внимание на забележката, а сякаш на себе си, каза с писък глас:

— Излезли са в морето преди бурята… тези два дни са стояли до острова… по пътищата има конница… сигурно скоро ще има боеве наблизо…

Докато говореше, Бърч няколко пъти погледна смутено към Харпър, но нищо у този джентълмен не издаваше какъвто и да било интерес към гледката. Той гледаше безмълвно пред себе си и сякаш се наслаждаваше на промяната наоколо. Но когато Бърч завърши, Харпър се обърна към домакина си и каза, че работата му не може да търпи излишно отлагане и че ще се възползва от приятната вечер, за да измине последните няколко мили от пътя си. Мистър Уортън изрази многократно съжаленията си, че се разделя с такъв приятен гост, но не можеше да не изпълни задължението си да го изпрати, така че веднага даде съответните нареждания.

Притеснението на търговеца се увеличи без видима причина — погледът му непрекъснато шарете към долния край на долината, сякаш очакваше там нещо да се случи. Появи се Цезар, който водеше благородното животно, което трябваше да отнесе пътника. Търговецът услужливо помогна да се притегне седлото и да се привържат пелерината и торбата към седлото.

След всички приготовления Харпър започна да се сбогува. Към Сара и леля и той се обърна учтиво и непринудено. Когато обаче се приближи до Франсис, той поспря за момент и на лицето му се изписа повече от нормалната доброта. Очите му повтаряха благословията, промълвена от устните и тя усети как страните и започват да греят и как пулсът и се ускорява, докато той казваше прощалните думи. Между домакина и тръгващия си гост бяха разменени учтивости, а когато подаде искрено ръка на Капитан Уортън, Харпър му каза замислено:

— Стъпката, която предприехте е много опасна и за вас може да настъпят сериозни последствия. В такъв случай, аз бих имал възможност да докажа благодарността, която дължа на семейството ви за неговата любезност.

— Вярвам, сър — каза бащата изоставил тактичността заради опасенията за сина си — вие ще запазите в тайна откритието, което направихте поради пребиваването си в моята къща.

Харпър се обърна бързо към говорещия и след като строгото изражение на лицето му се смени, каза тихо:

— Нищо не съм открил във вашият дом, сър, което не съм знаел преди. А що се отнася до сина ви, той е в по-голяма безопасност сега, отколкото ако не знаех, че е дошъл.

Той се поклони на всички и без да отделя особено внимание на търговеца, освен обикновената благодарност за вниманието му, възседна коня си и излизайки през малката порта, продължи да язди изправен и изящен, докато се скри зад склона на хълма, ограждащ долината от север.

Търговецът проследи конника с очи докато се изгуби от погледа и след това въздъхна дълго и тежко, сякаш освободен от огромен товар. Всички мълчаха, замислени за непознатия гост, когато мистър Уортън се приближи до Бърч и каза:

— Аз все още съм ти длъжник за тютюна, който беше така любезен да ми донесеш от града, Харви.

— Ако не е така добър, както предишния — отговори търговецът като погледна за последен път към мястото, където бе изчезнал Харпър — то е защото тютюн вече трудно се намира.

— Харесва ми много, но ти пропусна да ми кажеш колко струва.