Шпионинът

Харпър беше свалил книгата и гледаше с възхищение сцената, а Франсис изживя двойно удовлетворение, когато получи одобрителна усмивка от лицето, което криеше под маската на дълбока мисъл и загриженост, добронамерените черти, характеризиращи най-добрите чувства на човешкото сърце.

IV ГЛАВА

Видът, очите, думите

на тоз незнаен лорд,

с осанката му мъжка, смела,

изправен като крепостна стена,

във много битки закалена.

И все пак гъвкава и жива

е таз гигантска сила, и сякаш

лека кат’ перце.

Времето и битките следите си

оставили са по това лице,

но, ах, достойнството в очите!

Там в час на мъка бих отишъл,

сред ужаси, опасности и страх

за подкрепа, помощ и утеха.

И тоз поглед изпълнил би ме с ужас,

по-страшен от самата смърт,

ако съгреша.

— Но стига! Стига! — принцесата извика —

Той надежда е, и радост, и гордост за Шотландия.

Владетелят на островите

Уолтър Скот

След като амбулантният търговец си отиде, всички останаха мълчаливи дълго време. Мистър Уортън бе чул достатъчно, за да се увеличат опасенията му, без

никак да се намали тревогата за сина му. На капитана му се щеше Харпър да е където и да е другаде, само не и на мястото, което заемаше с такова самообладание, а мис Пейтън довърши работата си по приборите от закуската с присъщото си добродушие, подпомогнато до известна степен и от вътрешното удовлетворение, че вече притежава толкова много от дантелите на търговеца. Сара подреждаше покупките си, а Франсис и помагаше, изоставила своите собствени, когато неочаквано непознатият наруши тишината:

— Ако капитан Уортън изпитва към мен някакви съмнения, които го карат все още да стои маскиран, ще ми се да ги разсея. Дори и да имаше защо да го предам, при сегашните обстоятелства това не би могло да стане.

По-малката сестра потъна в стола си пребледняла и изумена. Мис Пейтън изпусна подноса за чай, който тъкмо вдигаше от масата, а Сара застина с покупките в скута си в нямо учудване. Мистър Уортън беше онемял, а капитанът, който се окопити бързо, отиде в средата на стаята и след като махна от себе си — атрибутите на маската, възкликна:

— Вярвам ви с цялата си душа и този отегчителен маскарад ще свърши. Но все пак, представа нямам откъде ме познавате.

— Наистина така изглеждате по-добре, капитан Уортън — каза Харпър и леко се усмихна. — Съветвам ви никога да не криете външния си вид. Колкото и да се маскирате, остава достатъчно, за да ви издаде.

Докато говореше, той посочи с ръка една картина над камината, на която бе изобразен британски офицер в униформа.

— Ласкаех се, че на картината изглеждам по-добре отколкото маскиран — каза младия Уортън със смях. — Вие изглежда сте много наблюдателен, сър.

— Нуждата ме е направила такъв — каза Харпър и стана от мястото си.

Франсис го пресрещна когато той тръгна да излиза и хвана ръката му умоляващо.

— Вие не можете… вие няма да предадете брат ми!

За момент Харпър спря възхитен от хубостта й и като сложи ръцете и на гърдите си, каза тържествено:

— Не мога и няма да го направя.

После сложи своята ръка върху главата й и продължи:

— Ако благословията на един непознат може да е от полза, приеми я.

Той се обърна, поклони се ниско на присъстващите и деликатно се оттегли в стаята си.

Всички бяха много впечатлени от прямотата и тържествеността на непознатия и всички освен бащата почувстваха облекчение след уверенията му. Намериха някои от старите дрехи на младия Уортън и той, освободен от неудобствата на костюма си най-накрая започна да се радва на визитата си, предприета с толкова много риск. Мистър Уортън се оттегли в стаята си и се зае с ежедневните си занимания, а дамите и младежът се отдадоха на разговори. Дори мис Пейтън бе развълнувана от настроението на роднините си, които прекараха повече от час в неограничаван от нищо разговор, без да мислят за никакви застрашаващи ги опасности. Градът и познатите им не бяха пренебрегнати за дълго, защото мис Пейтън, която не можеше да забрави хубавите дни прекарани там, се поинтересува и за стария познайник, полковник Уелмър.

— О — каза капитанът весело — той е все така изискан и галантен, както обикновено.

Една жена дори и да не е влюбена рядко не поруменява когато се спомене името на този, който в клюките се свързва с нея. Така стана и сега със Сара, която сведе поглед към килима и се усмихна, което заедно с руменината никак не намаляваше природния й чар.

Без да забележи проявеният от сестра му интерес, капитан Уортън продължи: