Шпионинът

За момент търговецът се поколеба, после погледна към Харпър, който все още го гледаше съсредоточено и изведнъж се преобрази. Той се приближи до огъня, извади от устата си голямо количество тютюн за дъвчене и без никаква милост го остави заедно с изобилните му сокове върху добре излъскания саджак на мис Пейтън. След това се върна при стоката си.

— Живее някъде сред чернилките на юг — каза той внезапно.

— Не по чернилки от тебе, миста Бърч — каза Цезар троснато и пусна чувала със стоката на земята.

— Ш-ш-т, Цезар, ш-ш-т. Не обръщай внимание — каза Сара Уортън успокоително, нетърпелива да чуе нататък.

— Черен човек добър като бял, мис Сали, щом държи се добре — продължи обиденият негър.

— Много често е и по-добър — каза господарката му. — Но, Харви, кой е този Самтърс?

На лицето на търговеца се появи лека насмешка, но после изчезна и той продължи, сякаш не беше прекъснат от чувствителността на слугата.

— Както казвах, той живее сред цветнокожите на юг — Цезар отново взе чувала — и наскоро влезе в бой с полковник Тарлтън…

— Който, разбира се, го е победил — каза уверено Сара.

— Така казват войниците.

— А ти какво казваш? — попита мистър Уортън тихо.

— Аз само повтарям това, което съм чул — той показа на Сара парче плат, но тя го отблъсна, очевидно решена да научи още преди да купи каквото и да било.

— В Уайт Плейнс обаче казват — продължи търговецът, като огледа стаята и спря за миг поглед на Харпър — че само Самтър и един-двама други са били ранени и, че редовните26 са били направени на пух и прах, тъй като опълчението се скрило в една плевня от греди.

— Не е много вероятно — каза Сара презрително — макар, че няма съмнение, че бунтовниците са се скрили в плевнята.

— Аз мисля, — каза търговецът спокойно, като отново предложи парче коприна — че е по-разумно между теб и пушките да има дърво, отколкото ти да си между дървото и пушките.

Погледът на Харпър се върна към страниците на книгата в ръцете му, а Франсис стана и с усмивка се приближи към Харви. С приветливост, каквато никога не беше проявявала към него, тя попита:

— Имате ли още от тези дантели, мистър Бърч? Желаната стока беше извадена веднага и Франсис също си взе от нея. По нейно нареждане на търговеца бе дадена чаша алкохол, която той прие с благодарност и след обичайните комплименти към господаря на къщата и към дамите я изпи.

— Значи, смята се че полковник Тарлтън е победил генерал Самтър? — попита мистър Уортън, който се правеше че оправя чашата счупена поради припряността на мис Пейтън.

— Така говорят войниците — каза Бърч сухо.

— Имаш ли други новини приятелю? — попита го капитан Уортън подавайки цялото си лице зад завесата.

— Чухте ли, че майор Андре е бил обесен?

Капитанът се сепна и размени многозначителен поглед с търговеца, а после отбеляза с престорено безразличие:

— Трябва да е било преди няколко седмици.

— Вдигна ли се шум около екзекуцията? — попита бащата, все още мъчейки се да съедини счупения порцелан.

— Хората говорят, сър.

— Очакват ли се някакви маневри надолу, които да направят пътуването опасно? — попита Харпър като гледаше другия с нетрепващ поглед в очакване на отговор.

Бърч изпусна някакви панделки и изражението му се смени моментално. Проницателността му изчезна и бе заменена от напрегнато внимание. Той каза бавно:

— От известно време редовната кавалерия е навън. Видях някои от хората на Де Ланси да чистят оръжието си като минах покрай казармите им. Няма да е чудно, ако тръгнат скоро по следата, защото кавалерията от Вирджиния е слязла на юг.

— Много ли са? — попита мистър Уортън, като с тревога изостави заниманието си.

— Не съм ги броил.

Само Франсис забеляза промяната у Бърч, който, когато се обърна към Харпър възвърна старото си изражение. Тя взе в ръка няколко панделки, остави ги отново, наведе се над предметите, така че косата й падаща на обилни къдрици да прикрие лицето й и отбеляза, изчервявайки се чак до врата:

— Мислех, че южната кавалерия е отишла в Делауеър27.

— Може и така да е — каза Бърч — аз минах на доста голямо разстояние от войските.

Цезар взе парче басма с пищни шарки в червено и жълто на бял фон, погледа го известно време, после го остави обратно и въздъхна:

— Много губава басма.

— Тази? — каза Сара — Да. От нея ще стане хубав пеньоар за жена ти, Цезар.

— Да, мис Сали — извика зарадваният негър — сърце на стара Дайна скочи от радост. Толкова мило…

— А-ха — добави търговецът лукаво — само това й трябва на старата Дайна, за да заприлича на дъгата.

Цезар гледаше настойчиво господарката си, докато накрая тя попита за цената.

— Зависи какъв е купувача — отговори търговецът.

— Но колко? — настоя Сара изненадано.

— Зависи дали имам късмет с намирането на купувачи. За приятелката ми Дайна го давам за четири шилинга.

— Това е твърде много — каза Сара и се обърна към други стоки за нея.

— Ужасно цена за груб басма, миста Бърч — възнегодува негърът и отново пусна чувала.

— Тогава да кажем три, ако по ви харесва…

— Сигурен, че по харесва. Мис Сали харесва три, като дава и четири, като взема — Цезар се усмихна добродушно и пак отвори чувала.