Шпионинът

— Това стана, защото любезните ми съседи ме злепоставиха. Надяваха се, че като конфискуват имението ми, ще могат да купят хубава ферма на ниска цена. Но Пейтън Дънуди скоро издейства да пи освободят. Държаха ни само месец.

— Ние? Искаш да кажеш, че са арестували и сестрите ми? Фани, ти не ми писа нищо за това.

— Мисля, че ти писах за доброто отношение на приятеля ти Дънуди и, че е издействал освобождаването на баща ни. — каза Франсис като се изчерви силно.

— Вярно. Но бяхте ли с него в лагера на бунтовниците?

— Да — каза бащата меко. — Фани не искаше да ме остави сам. Жанет и Сара се грижеха за имението, а тя ми беше компания в пленничеството.

— И Фани се върна от пленничество още по-голям бунтар от всякога — каза Сара с възмущение. — А би трябвало страданията на баща ни да я излекуват от тези прищевки.

— Какво ще кажеш на това обвинение, сестричке? — извика капитанът весело. — Пейтън опита ли се да те накара да намразиш своя крал повече от него самия?

— Пейтън Дънуди не мрази никого — отговори веднага Франсис. След това, като поруменя от собствената си смелост добави. — Той те обича Хенри, знаеш това. Аз знам, защото ми го с казвал много пъти.

Младият Уортън тупна сестра си по бузата усмихнат и я понита с престорен шепот:

— А не ти ли каза, че обича и малката ми сестричка Фани?

— Глупости! — каза Франсис и остатъците от вечерята бързо изчезнаха от масата, под нейното ръководство.

III ГЛАВА

Когато нивите помете есента

и ветровете силни късаха листата

зад Лоумън Хил, се спусна светлината на деня

и бавно, бавно вред настъпи тъмнината.

Когато от шумотевицата на града, тъй тъжен,

самотният си път пое търговец амбулантен беден.

Джон Уилсън

Буря в долното течение на река Хъдзън рядко продължава по-малко от дна дни, ако е докарана от източния вятър. Когато на следващата сутрин обитателите на имението Локъст се събраха на ранна закуска, проливният дъжд удряше прозорците почти хоризонтално и беше немислимо живо същество да се изложи на бурята. Харпър се появи последен и след като погледна навън се извини на мистър Уортън, за необходимостта да злоупотребява с добротата му още известно време. На пръв поглед отговорът беше не по-малко учтив от извинението, но в поведението на госта имаше някаква примиреност, която силно се различаваше от притеснеността на бащата. По настояване на баща си Хенри Уортън отново се маскира с нежелание, граничещо с отвращение. С непознатия не размениха нито дума след сутрешния поздрав, който той отправи до всички. Наистина, на Франсис се стори, че по лицето му пробягна нещо като усмивка, след като влезе в стаята и за първи път се оказа лице в лице с брат й, но тя беше повече в очите му и сякаш не беше достатъчно силна за да раздвижи мускулите на устните му и почти веднага се загуби в спокойния, доброжелателен израз, който неизменно присъстваше на лицето му и леко се променяше, но никога не изчезваше напълно. Любящата сестра обърна за миг изпълнени с тревога очи към брат си, после срещна погледа на непознатия, който с подчертано внимание й поднесе едно от малките лакомства на масата. Сърцето на момичето, започнало да бие трескаво, отново си възвърна равномерния пулс, характерен за младостта, здравето и веселия дух. Докато още бяха на масата влезе Цезар и постави до господаря си един пакет, след което се отдръпна почтително назад, сложи едната си ръка отзад и зачака.

— Какво е това, Цезар? — попита мистър Уортън и обърна пакета за да разгледа опаковката с подозрителен поглед.

— Тюн, сър. Харви Бърч върна в къщи и носи малки хубав тюн от Йорк.

— Харви Бърч? — заговори мистър Уортън много предпазливо и крадешком погледна госта си. — Не съм искал от него да ми купува тютюн. Но след като го е купил ще трябва да му платим за усилията.

Само за миг, докато негърът говореше, Харпър прекъсна храненето си и премести поглед от слугата към господаря, след което отново потъна в непробиваемата си сдържаност.

Тази новина достави на Сара Уортън неочаквано удоволствие — тя стана нетърпеливо от стола си и каза на чернокожия да покани Бърч да влезе, след което внезапно се опомни, погледна пътника с извинение и каза:

— Ако мистър Харпър няма нищо против присъствието на един амбулантен търговец.

Доброжелателността на лицето му, когато кимна в знак на съгласие, беше по-красноречива и от най-прекрасната реторика, така че младата дама повтори нареждането си с увереност, която премахна всяко смущение.