Шпионинът

— Аз съм само една нещастна сама жена, старият господин си е в къщи, но то е все едно. Половин миля по-нагоре по пътя има една къща, в която ще ви окажат гостоприемство, при това без пари. За тях ще е по-удобно, а за мен по-добре. Както ви казах, Харви го няма — де да вземаше от дума та да спре да скита. Сега вече е заможен, може да зареже несигурните пътища и да се устрои добре в живота, както другите мъже на неговите години и с неговото богатство. Но Харви Бърч си е инат и ще свърши зле.

Конникът не изчака да чуе друго освен съвета й да продължи по пътя, обърна бавно коня си и вече се увиваше с широката си пелерина, за да продължи под дъжда, когато нещо в думите на жената внезапно го спря.

— Значи тук живее Харви Бърч? — попита той неволно и очевидно спря преди да изрече всичко.

— А, човек трудно ще нарече това тук негов дом — каза тя на един дъх, като човек бързащ да отговори — Той никога не идва тук, или толкова рядко, че почти не мога да позная лицето му, когато реши че си струва да го покаже на мен и на бедния си стар баща. Но все ми е едно дали ще се върне или не. Влезте в първата порта от ляво… Не, не ме интересува дали Харви ще си дойде или не. Никак.

Тя рязко затвори вратата и конникът с радост продължи още половин миля нататък, към подслона обещаващ повече удобства и по-голяма сигурност.

Все още имаше достатъчна светлина, за да може пътникът да разгледа подобренията12 и общия вид на земите около къщата към която се приближаваше. Тя беше ниска, продълговата, каменна и с по едно малко крило от двете страни. Голямата веранда отпред, добре загладените дървени колони заедно с поддържаните и запазени огради, и стопански постройки и придаваха вид, далеч превъзхождащ обикновените фермерски къщи наоколо. След като заведе коня си зад един ъгъл в стената, където донякъде щеше да е защитен от вятъра и дъжда, той метна торбичката си през рамо и почука силно на вратата. Появи се възрастен негър, който изглежда не сметна за необходимо при тези обстоятелства да попита собствениците, а след като го огледа на светлината на свещта, която държеше в ръка, прие молбата му за подслон. Въведе го в една много добре подредена гостна, в която гореше огън, за да разсее монотонността на бурята и да оживи октомврийската вечер. След като даде торбичката си на любезния слуга и учтиво повтори молбата си пред стария джентълмен, който стана за да го посрещне, след като направи комплимент на трите дами, заети с ръкоделията си, непознатият започна да съблича връхните си дрехи.

Когато свали от врата си една кърпа, след това пелерината и сюртука от син плат, пред внимателните погледи на семейството застана висок и елегантен мъж на около петдесет години. Лицето му излъчваше уравновесеност и достойнство, носът беше прав, почти гръцки, очите — сиви на цвят, бяха спокойни, замислени и доста меланхолични. В устните и долната част на лицето му се долавяше решителност и силен характер. Предназначените му за пътуване дрехи бяха обикновени и прости, но все пак такива, каквито се носят от висшите класи. Не носеше перука и прическата му му придаваше военен вид — впечатление подсилвано и от изправената му и стегната стойка. Външният му вид беше толкова внушителен и толкова явно беше, че е на джентълмен; че когато остави настрана дрехите си, дамите станаха от местата си и заедно със стопанина на къщата отговориха на направените им комплименти за втори път.

Домакинът беше с няколко години по-възрастен от пътника и държането му, облеклото му и всичко у него говореше, че е видял много от живота и доброто общество. Едната от дамите беше на около четиридесет години, а другите две, далеч по-млади, изглежда не бяха достигнали и половината на тази възраст. Хубостта на възрастната дама вече беше прецъфтяла, но очите й и меката й коса й придаваха много благ вид, който заедно с приветливото й държание я правеше очарователна — чар, който много млади лица не притежават. Сестрите, защото приликата помежду им говореше, че са такива, бяха в цъфтяща младост и розите, с които се гордееше панаирът в Уестчестър, грееха на страните им и озаряваха дълбоките им сини очи с блясъка, който доставя толкова голямо удоволствие на наблюдателя, и който говори за вътрешно спокойствие и невинност. И у трите се виждаше женската деликатност, така характерна за пола им в тази страна. Държанието им, както и това на мъжа, говореше за принадлежност към висшите класи.

След като подаде на госта си чаша отлична Мадейра, мистър Уортън, защото така се наричаше собственикът на това отдалечено имение, зае отново мястото си край огъня също с чаша в ръка. За момент се поколеба, сякаш за да се пребори с учтивостта си, но накрая отправи въпросителен поглед към госта:

— За чие здраве имам честта да пия?

Пътникът също бе седнал и се взираше замислено в огъня. Когато домакинът му заговори, той бавно извърна наблюдателните си очи към него. По лицето му играеха отблясъци от огъня.

— Мистър Харпър.