Шпионинът

Харпър остави без внимание забележките на двамата. Той стана и помоли да му покажат мястото за почивка. Едно малко момче получи нареждане да го заведе до стаята и след като учтиво пожела на всички лека нощ, той излезе. Вилицата и ножа паднаха от ръцете на натрапника, след като вратата се затвори след Харпър. Той стана бавно от мястото си, приближи се до вратата, отвори я, заслушан в отдалечаващите се стъпки, и пред уплашените и изумени погледи на останалите я затвори отново. За миг червената перука, покриваща черните му къдрици, парчето което скриваше половината му лице и прегърбването, което го правеше да изглежда поне на петдесет години, изчезнаха.

— Татко! Мили татко! — извика хубавият млад мъж. — И вие, скъпи мои сестри и лельо! Най-сетне ви виждам отново!

— Хенри! Синко! Господ да те благослови! — възкликна изуменият и щастлив баща, а сестрите увиснаха на врата му облени в сълзи.

Единственият друг свидетел на тази сцена беше верният стар негър, отраснал в къщата на господаря си и наречен Цезар, сякаш за подигравка е истинското му положение. След като пое протегнатата ръка на младия господар, той я целуна горещо и излезе. Момчето не се върна в стаята, а след известно време се върна възрастният негър, точно когато младия капитан от британската армия попита:

— Но кой е този Харпър? Може ли да ме издаде?

— Не, не, не, миста Хари — извика негърът, като клатеше посивялата си глава уверено — аз видял… миста Харпър на колене… моли на Бог… джентмен, който моли на Бог не каже добър син, дошъл види стар баща — скинър16 прави — християнин, не.

Лошото мнение за скинърите не принадлежеше само на Цезар Томсън, както той сам се наричаше, или Цезар Уортън, както беше известен на малкото хора, които го познаваха. Удобството или нуждата беше накарала водачите на американската армия да прибягват до услугите на хора с крайно непостоянни навици при изпълнението на по-дребните си планове за раздразвано на врага. Времето не беше подходящо за щателни проверки в случаи на злоупотреби от какъвто и да било характер, така че подтисничеството и несправедливостите бяха естествен резултат от наличието на въоръжена сила, неограничавана от цивилна власт. С времето се оформи ясно очертана обществена прослойка, чиято главна задача беше да освобождава сънародниците си от всякакви, макар и малки признаци на временен просперитет, на който се смяташе че се радват, претендирайки, че вършат това от свободолюбие.

От време на време военните власти също не взимаха участие в това произволно преразпределяне на земни блага и някой дребен пълномощник на щатската войска често можеше да придаде нещо като законен вид на най-тежкия грабеж, и дори на кръвопролитие.

От страна на британците стимулирането на лоялността също не беше оставено да заспи, особено когато полето за прилагането му е толкова плодовито. Но техните разбойници бяха записани в списъци и усилията им бяха систематизирани. Дългият опит бе научил водачите им да ценят ефективността на концентрираната сила и, освен ако историята не се окаже несправедлива към подвизите им, резултатите не говореха никак лошо за тази предвидливост. Тези отряди — поради всеизвестната им почит към полезното животно — бяха получили чудатото прозвище „каубои“17.

Цезар, обаче, беше твърде лоялен за да свързва хората, упълномощени от Джордж III, с нередовната войска, чиито безобразия неведнъж бе виждал, и от чиито хищнически нрави дори неговото робско положение и бедност не го бяха спасили. Ето защо каубоите не бяха удостоени с внимание, когато чернокожият каза, че не християнин, че никой друг освен скинър, не може да предаде вярващия в Бога син, дошъл да се види с баща си въпреки многото опасности.

II ГЛАВА

И дни спокойни много преживя, несломен,

Освен от едничка мъка, страшна —

когато Съдбата го лиши от половин сърце —

тя веч си бе отишла —

и на бащиното си коляно на вдовец

Гертруд се покатери.

Гертруд от Уайоминг

Бащата на мистър Уортън беше роден в Англия, в семейство, чиито парламентарни интереси бяха позволили по-младият син да бъде изпратен в колонията Ню Йорк. Както стотици други, така и той се установил в страната завинаги. Оженил се и единственият потомък от връзката му бил изпратен съвсем млад да се облагодетелствува от преимуществата на английските училища. След като завършил образованието си в един от английските университети, той получил познания за живота и за преимуществата на европейското общество. Прекарал там две години, но смъртта на баща му му припомнила, че е наследник на почтено име и на много голямо състояние.