Шпионинът

— Та нима имахте роднинска връзка с Бърч? — попита мис Пейтън, когато забеляза, че Кейти спря да говори.

— Е, бяхме също като роднини. Чудя се дали нямам право на част от къщата и двора? А те сега казват, щом е на Харви, сигурно ще я конфискуват.

Тя се обърна към Лоутън, който седеше без да помръдне и я пронизваше мълчаливо с поглед:

— Може би този джентълмен знае — слуша внимателно каквото казвам.

— Мадам — каза драгунът и се поклони леко — и вие, и разказът ви сте от голям интерес за мен. — Кейти се усмихна неволно. — Но скромните ми познания се ограничават до командването на ескадрон на бойното поле. Моля за позволение, да ви препоръчам доктор Арчибалд Ситгрейвз, човек с универсални постижения и неограничена филантропия — самото милосърдие — смъртен враг на безразборното сечене със сабя.

Докторът се изправи и като си заподсвирква нещо тихичко, впери поглед в някакви шишенца на масата, а старата мома се обърна към него и като наклони глава на една страна, продължи:

— Предполагам, сър, че една жена не може да иска част от собствеността на съпруга си, ако не са наистина женени.

За доктор Ситгрейвз беше правило, че никоя област на познанието не бива да се пренебрегва и в резултат на това, той беше емпирик във всичко, освен в професията си. Първоначално замълча, обиден от иронията на капитана, но после смени решението си и отговори с добронамерена усмивка:

— Смятам че не. Ако смъртта е била предходна по отношение на встъпването в брак, боя се, няма лек срещу тази строга присъда.

На Кейти това и прозвуча добре, макар че не разбра много, освен „смърт“ и „брак“. Към тази част от репликата му тя и насочи своя отговор:

— Смятах, че само чака смъртта на стария господин преди да се ожени — тя впи очи в килима — а сега е нищо. Един презрян, или все тая, амбулантен търговец без къща, стока и пари. Трудно ще е за човек да намери жена като е на такова дередже, нали мис Пейтън?

— Аз рядко се замислям за такива неща — каза дамата мрачно.

През цялото време капитан Лоутън наблюдаваше икономката с най-подигравателно изражение и от страх да не свърши разговорът попита с вид на много заинтересуван:

— Мислите, че старият господин е починал от старост и немощ?

— И тежките времена. Бедите са голямо бреме за болния. Но май си му беше дошло времето и тая като стане, няма значение какви докторски лекарства гълтаме.

— Искам да ви изясня въпроса от тази гледна точка — прекъсна я лекарят. — Вярно е, че всички трябва да умрем, но можем да използваме достиженията на науката и да забавяме бедата, докато…

— Можем да умрем secundem artem41. — извика капитанът.

Лекарят счете, че е под достойнството му да отговори на тази забележка, но че професионалното му достойнство го задължава да продължи разговора:

— Може би при добро лечение животът на болния можеше да се удължи. Кой се е грижил за него?

— Никой — каза тя бързо. — Но сигурно и сам си е направил завещанието.

Хирургът не обърна внимание на усмивките на дамите и продължи:

— Без съмнение, да се подготвим за смъртта е добре. Но аз попитах, под чии грижи беше болният по време на страданието си.

— Под моите — каза Кейти с достойнство. — И туй са грижи хвърлени на боклука, защото Харви сега не може да предложи нищо насреща.

Взаимното им неразбиране не бе причина да се прекъсне разговора, защото и двамата не го бяха осъзнали. Докторът продължи:

— И как се отнасяхте с него?

— Най-любезно, може да сте сигурен — каза Кейти троснато.

— Докторът пита за медицина, мадам — каза Лоутън и лицето му бе подходящо за погребение.

— А, повече му давах биле — каза тя и се усмихна, сякаш разбра грешката си.

— Прости неща — отговори хирургът — в ръцете на неуките те са по-безопасни от по-силните средства, но защо не прибягнахте до редовната практика, мадам?

— Сигурна съм, че Харви се е напатил достатъчно от редовните. Загуби всичко и се скита немил-недраг по земята. Има защо да проклинам деня, дето им прекрачих прага!

— Доктор Ситгрейвз има предвид редовни лекари, а не редовната армия, мадам — каза драгунът.

— О, как защо! Защото нямаше! Затова се хванах аз. Сигурна съм, че щяхме да вземем доктор, ако имаше. Мен ако питате, аз обичам лековете, нищо че Харви казва, че се убивам с тях. Сигурна съм, че малко го интересува дали съм жива или не.

— Ето тук личи разумът ви — каза доктор Ситгрейвз и се приближи до нея, докато тя смекчаваше страданията си, като грееше и краката и ръцете си на приятния огън. — Вие сте разсъдъчна и благоразумна жена и доста от тези, които са имали възможност да добият по-правилни възгледи, могат да завадят на респекта ви към светлината на знанието и просвещението.

Въпреки, че не разбра напълно какво има предвид лекаря, Кейти долови, че й прави комплимент и й стана приятно. Тя се оживи и продължи:

— Винаги са казвали, че само да съм имала възможност, щяла съм да стана бая лекарка. Преди да отида при баща му на Харви ми викаха „доктор с фуста“.