Шпионинът

— Не ми пука къде е конницата, но мога да се закълна, че видях Лоутън да влиза в къщата на стария Уортън докато чаках възможност да дигна коня на английския полковник от конюшнята.

— И ако вземе че дойде, куршум не може ли да го накара да млъкне, както и всеки друг?

— Да, ама не искам гнездо оси в ухото ми. Само одраскай кожата на някой от тия и няма да видиш изобщо вече спокойна нощ за грабене.

— Добре — промърмори главатарят, когато навлизаха още по-навътре в гората. — Този шашав търговец ще погребе Скица си. Ако го закачим на погребението, всяка баба и свещеник ще са срещу нас, но той ще изчака, за да се погрижи за имотеца и утре вечер грижите му ще свършат.

С тази заплаха те се скриха в едно от убежищата ек в очакване на следващия мрак, който да им даде възможност дг. обират хората необезпокоявани.

XI ГЛАВА

О, мъка, мъка! О, ужасна мъка!

О, черен ден! Най-черния от всички,

които виждала съм досега!

Отде се взе, о, зъл, омразен, грозен,

невиждан до ден днешен, черен ден!

Ромео и Жулиета

Шекспир

В Локъст хората не усетиха нищо от събитията в къщата на Бърч. Нападенията на скинърите винаги бяха толкова тайни, че не само потърпевшите не можеха да се надяват на помощ, но и нерядко поради страх от бъдещи грабежи, на съчувствието на съседите си. Допълнителните задължения бяха вдигнали дамите на крак с около час по-рано от обикновено, а капитан Лоутън бе станал въпреки болките си, защото никога не нарушаваше правилото да спи не повече от шест часа на нощ. Това бе един от малкото въпроси, по които между драгуна и хирурга нямаше различия. Лекарят бе прекарал нощта до леглото на капитан Сингълтън без да затвори очи нито за миг. От време на време той посещаваше и англичанина, който ранен повече духовно, отколкото физически, приемаше тези прекъсвания на съня си много зле, а веднъж се опита да се прокрадне до леглото на упорития си другар и почти успя да докосне пулса му, когато се разнесе ужасна ругатня, произнесена насън от храбрия кавалерист. Хирургът се стресна и си припомни как войниците казват, че капитан Лоутън спи с едно око. Тази група се събра в гостната, когато сутрешното агънце се появи над източния хълм и започна да разгонва мъглите покрили долината.

Мис Пейтън гледаше през прозореца към къщата на търговеца и изказа някакво съжаление по адрес на болния, когато изпод гъстото прикритие на земния облак, който сега започваше да се разпръсква под радостните лъчи на слънцето изплува Кейти и се запъти с бързи крачки към имението. Тя изглеждаше извънредно разтревожена и добросърдечната господарка на Локъст отвори вратата на стаята, готова да утешава много силна мъка. Погледът отблизо потвърди съмненията на мис Пейтън и с шока, който винаги изпитват нежните души при внезапна и вечна раздяла дори и с най-незначителните си познати, тя каза:

— Кейти, той отиде ли си?

— Не мадам — отговори обърканата дама с горчивина — още не си е отишъл, но сега вече може да си върви когато поиска, защото най-лошото стана. Наистина, едва ли са му оставили повече пари, отколкото да си купи един кат дрехи да си скрие голотиите, а тия на него не са хич хубави, казвам ви.

— Как?! — Нима е възможно някой да има сърце да ограби човек, когато е в такова голямо нещастие?!

— Сърца ли? — повтори Кейти като си пое дъх. — Хора като тях нямат и черва. Грабеж и нещастие, наистина, мадам. Бяха под камъка на камината, ясно се виждаха — петдесет и четири златни гвинеи! Освен каквото е имало в торбичката. Ама Харви сега си е просяк, а просякът, мис Жанет е най-презряното същество от всички земни твари!

— Трябва да съжаляваме бедността, не да я презираме — каза дамата все още неразбрала напълно размера на сполетялото съседа и нещастие. — Но как е старият човек? Тази загуба ще му се отрази ли много?

Лицето на Кейти се промени — естествената й загриженост се превърна в нагласена тъга. Тя отговори:

— Той щастливо се измъкна от земните грижи. Дрънкането на парите го накара да стане от леглото и бедната душа не издържа туй напрежение. Умря около два часа и десет минути преди да изкукуригат петлите. Доколкото можем да кажем.

Прекъсна я лекарят, който се приближи до нея и я попита за болестта. Като хвърли едно око на този нов познайник, Кейти инстинктивно пооправи роклята си и каза:

— Тежките времена и че му откраднаха парите, това си го събори. Той си чезнеше от ден на ден, а сега грижите ми отиват на вятъра, защото Харви си с един просяк и кок ще ми плати за к’вото направих?

— Бог ще те възнагради за всичките добрини — отговори меко мис Пейтън.

— Да — прекъсна я Кейти припряно и изразът на почтителност веднага се смени от по-земни грижи. — Но като от три години не съм взимала от Харви заплата, сега как да СЕ я взема? Братята ми ми казваха да си искам парите, ама аз си викам, сметки между роднини лесно се оправят.