Шпионинът

— И ще бъдеш презрян — каза жената горчиво. — Търговец без стока и без пари не струва нищо.

— Ще има достатъчно да си плати въжето — каза мародерът и не се забави нито миг да изпълни инструкцията на Харви, при което попадна на купчина британски гвинеи. Парите бързо бяха преместени в една чанта, независимо от протестите на старата мома, която настояваше, че не са и платили и десет от гвинеите са нейни.

Доволни от плячката, многократно надвишаваща очакванията им, бандитите се приготвиха да тръгват, като смятаха да вземат и Харви, за да го предадат на американската армия и получат обещаната награда. Всичко беше готово и те се канеха да повлекат Бърч, защото той отказваше да помръдне и на сантиметър, когато сред тях се появи една фигура, която ужаси и най-закоравелите сърца. При виковете на сина си бащата бе станал от леглото и бе дошъл залитайки в стаята. Чаршафът от леглото бе увит около тялото му, а неподвижните очи и изпитото лице му придаваха вид на същество от друг свят. Дори Кейти и Цезар помислиха, че това е духът на стария Бърч и побягнаха от къщата последвани от бандитите.

Възбудата, която бе дала сили на стареца изчезна и търговецът го пое на ръце, и го занесе обратно в леглото. Последвалата реакция на организма му, ускори края на сцената.

Изцъклените очи на стареца гледаха Харви втренчено, устните му се движеха, но гласът бе недоловим. Харви се наведе и с последните дихания на умиращия получи и последната му благословия. За Харви Бърч животът по-нататък щеше да представлява низ от лишения и злини, но никакви страдания, никакви нещастия, резултат от бедността и лошата му слава, нямаше да го накарат да забрави тази благословия. Тя вечно щеше да осветява образите от миналото и да хвърля свято сияние и в най тъжните му часове на отчаяние. Щеше да прави мисълта за бъдещето по-лека чрез молитвите на смирения пред бога дух и щеше да му даде сигурност, че е изпълнил задълженията на синовната любов.

Цезар и старата мома избягаха твърде бързо, за да могат да обмислят нещата, но те инстинктивно се отделиха от мародерите. След като тичаха известно разстояние, те се спряха и жената каза с мрачен глас:

— О, Цезар, не беше ли ужасно да се изправи преди да го положат в гроба? Сигурно заради парите. Казват, че призракът на капитан Кид още се навърта около мястото, където е заровил съкровището през миналата война40.

— Не мисли Джони Бърч толкова алчни очи — каза негърът с все още тракащи от страх зъби.

— Сигурна съм, това ще си е грижа за всяка жива душа, да загуби толкоз пари. Харви ще е напълно презрян, беден кат църковна мишка, нещастник. Чудя се кой ли ще му върти домакинството?

— Може призрак взел и Харви — забеляза Цезар и се приближи още повече до Кейти. Но въображението и бе заето от нова мисъл. Тя реши, че не е невъзможно, в суматохата да са изоставили плячката и след кратко обсъждане с Цезар, те се осмелиха да се върнат назад, за да установят дали е така, и ако е възможно, да разберат какво е станало с Харви. Предпазливото приближаване към ужасното място им отне много време и тъй като старата мома се бе поставила мъдро на мястото на скинърите при бягството им, в търсенето на изоставено злато по пътя на отстъплението им бе обърнат всеки камък. Но независимо че викът на Цезар бе накарал разбойниците да побягнат с всичка сила, те бяха сграбчили златото така, че и самата смърт не би могла да го изтръгне от ръцете им. Усещайки, че всичко вътре е спокойно, Кейти най-накрая се осмели да влезе в къщата, където завари търговеца с натежало сърце да изпълнява последните си задължения към мъртвия. Няколко думи бяха достатъчни на Кейти да разбере грешката си, но Цезар до смъртта си продължи да изумява чернокожите обитатели на кухнята с истории за призраци, важно място сред които бе ужасното появяване на Джони Бърч.

Опасността накара Харви Бърч да съкрати и без това краткия според американския обичай период, в който мъртвите трябва да останат с нас и с помощта на Кейти и Цезар, болезнената задача скоро бе изпълнена. Цезар предложи услугите си да извърви няколкото мили до най-близкия дърводелец и докато го чакаха да се върне, тялото бе оставено, облечено с обикновените си дрехи и увито в чаршаф.

Мародерите бяха избягали веднага в гората, която бе недалеч от къщата на Бърч и когато се почувстваха защитени от тъмнината й, те спряха и започнаха да възвръщат пометения си от паниката кураж.

— Какво по дяволите прихвана бъзливите ви сърца? — попита задъхалият им водач.

— Същият въпрос може да ти се зададе и на тебе — каза му намръщено един от бандата.

— Така побягнахте, че реших че ви е подгонил Де Ланси с хората си. О, колко сте храбри като бягате!

— Следваме главатаря си.

— Тогава последвайте ме обратно, да хванем мошеника и да вземем наградата.

— Да, и докато стигнем до къщата, онзи черен дявол ще е насъскал дивия вирджинец срещу ни. По дяволите, бих се изправил срещу петдесет от наш’те, но не и срещу него.

— Глупак! — извика главатарят ядосано. — Не знаеш ли, че конницата на Дънуди е в планината, на две мили оттук?