Шпионинът

— С вярата си тя може да прави каквото си иска — каза мародерът със злобна наслада. — Но аз ще пазя тези пари добре, а ти Бърч, ще изтърпим нахалството ти заради петдесетте гвинеи, които ще платят, за да те обесят.

— Хайде — каза Харви гордо — заведете ме при майор Дънуди. Той поне ще се отнася човешки с мен.

— Има и по-добър начин, отколкото да ходим толкова далеч с такава позорна компания, а и Дънуди е оставил неколцина англичани да се разхождат наоколо. Но лагерът на капитан Лоутън е с около половин миля по-близо и разписката му, ще ми донесе наградата не по-късно от тази на майора. Как ти харесва идеята да вечеряш с капитан Лоутън тази вечер, а мистър Бърч?

— Върнете ми парите или го пуснете да си върви — извика Кейти ужасена.

— Подкупът ти не бе достатъчен, добра жено, освен ако и в това легло има пари — той заби щика си в дюшека и като го разпра, се почувства много доволен да разпръсне съдържанието му из стаята.

— Ако — извика Кейти като забрави опасността за себе си, в грижата за новопридобитата си собственост — ако има закон на тази земя, ще си получа правото!

— Законът на неутралната територия, е законът на по-силния. Но езикът ти не е по-дълъг от моя щик, така че не ги карай да се срещат, ще съжаляваш.

В сянката на вратата стоеше един човек, който сякаш се страхуваше да се смеси с групата на скинърите, но светлината от няколко предмета хвърлени в огъня позволи на Харви да види лицето му. Беше купувачът на къщата му. От време на време той си прошепваше нещо с най-близкия до него мародер, което накара търговеца да мисли, че е станал жертва на клопка, в която този мошеник е участвал. Но бе твърде късно да съжалява. Той тръгна с групата с твърда и горда крачка, сякаш отиваше към славата, а не към бесилото си. Когато минаваха през двора, водачът на мародерите се спъна в купчина дърва, падна и се нарани. Ядосан, той се изправи, изпълвайки тишината с ругатни.

— Проклети да са тези пънове! Не можем да ходим в тази тъмнина. Я хвърли тая главня в оная купчина коноп да осветиш пътя.

— Стой! — изрева спекулантът. — Ще запалиш къщата!

— Ще се вижда по-надалеч. — Той хвърли главнята в купчината подпалки и след миг къщата бе в пламъци. — Хайде да вървим докато се вижда пътя.

— Злодей! — изкрещя новият собственик отчаян. — Това ли ти е приятелството? Това ли ми е наградата, че забавих търговеца?

— Ако ще ни забавляваш с обиди по-добре излез от светлината, защото се виждаш много добре и не може да не те улучим! — извика водачът на бандата. В следващия миг изпълни заканата си, но за щастие не уцели ужасения прекупвач и не по-малко ужасената стара мома, която отново се намери доведена от относително богатство до пълна бедност. Благоразумието продиктува на двойката да се оттегли бързо, а на следната сутрин, единственото нещо останало от къщата на Харви Бърч бе големият комин, за който вече споменахме.

XV ГЛАВА

Щом човек ревнува,

едно перце, един мехур сапунен

за него са свидетелства по-тежки

от буквата евангелска.

Отело

Шекспир

Времето, което след бурята се бе задържало меко и слънчево сега отново се промени рязко, както е характерно за американския климат. С наближаването на вечерта от планините нахлу леден въздух и снежните вихрушки ясно подсказваха, че вече е ноември — месец, в който може да има както летни горещини, така и зимен студ. Франсис наблюдаваше бавното движение на погребалната процесия с тъга, която бе твърде дълбока, за да е предизвикана от гледката. Нещо в тъжната картина бе в унисон със собствените и чувства. Тя видя как дърветата се огъват от вятъра, който вилнееше в долината и разклащаше дори постройките. Гората, чиито пъстри цветове само допреди малко блестяха на слънцето, бързо губеше красотата си, тъй като поривите късаха листата от клоните и ги въртяха безразборно във вихрушките си. По височините се виждаха няколко драгуни — южняци, охраняващи проходите към лагера на ескадрона да притягат шинелите си приведени над седлата, изправени срещу пронизващия въздух преминал наскоро над големите сладководни езера.