Шпионинът

Както вече споменахме, мястото на което лагеруваха драгуните, бе предпочитано от командира им. Няколкото порутени постройки се намираха на кръстопът и затова бяха заслужили името Фор Корнърс42. Както обикновено, най-внушителната от тези постройки бе известна, според езика на онова време, като „къща за подслон на хора и животни“. На една груба дъска, окачена на стълб с вид на бесилка, на който някога е бил окачен старият надпис, сега с червен тебешир бе изписано: „Елизабет Фланаган. Хотел“ — изблик на остроумие у някой войник-шегаджия, останал без работа. Дамата, чието име бе издигнато в такава неочаквана длъжност, обикновено снабдяваше войниците с дреболии, переше ги и, да използваме думите на Кейти Хейнс, отвреме навреме бе „доктор във фуста“. Самата тя бе вдовица на убит по вроме на службата си войник, който както нея бе родом от далечен остров и бе дошъл да търси щастието си в колониите. Тя непрекъснато се движеше след войниците — рядко се случваше някоя част да се спре на едно място за два дни и тя да не се появи с количката си, натоварена с неща, които правеха присъствието й добре дошло. С бързина, която изглеждаше почти свръхестествена, Бети заемаше позиция и се захващаше за работата си. Понякога за магазин служеше количката, понякога и правеха навес от каквито материали се намерят подръка, но сега тя бе заела една необитавана постройка и като бе запушила счупените прозорци с мръсни войнишки панталони и полуизсъхнало бельо, за да прогони студа, който ставаше все по-остър, тя бе оформила, както самата се изразяваше „най-елегантна квартира“. Бойниците бяха разквартирувани по околните плевни, а офицерите бяха настанени в „Хотел Фланаган“, както на шега наричаха щабквартирата си. Бети бе добре известна на всеки войник от ескадрона и можеше да се обърне към всеки с малкото му име или с прякора му, в зависимост от предпочитанията й в момента и, въпреки че бе напълно непоносима за тези, които не са имали възможност да опознаят добродетелите й, тя бе всеобща любимка на войниците. Недостатъците й бяха, най-напред, известна привързаност към алкохола, после, невероятната й нечистотия и, накрая, пълно презрение към приличията на езика. Нейни добродетели бяха безкрайната й любов към новото отечество, безкомпромисната честност в отношенията й с войниците и добрата й душа. Освен това, тя бе изобретила напитка, която за днешните патриоти, които поемат пътя между търговската и политическата столица на тази голяма страна е известна като „коктейл“. Обстоятелствата и образованието бяха направили Елизабет Фланаган особено добре квалифицирана за това подобряване на напитките — тя бе отрасла с главната съставка на питието, а от клиентите си от Вирджиния бе научила как да използва джоджена, за да приготвя както сироп, така и въпросното питие. Такава бе господарката на къщата, която въпреки ледените пориви на северния вятър, показа цъфтящото си лице през вратата, за да посрещне своя любимец, капитан Лоутън и спътника му, нейния наставник по медицинските въпроси.

— Кълна се в повишението си, драга Елизабет, че теб намираме точно навреме! — извика той и скочи от седлото. — Тези злокобни ветрове от Канада ми пронизаха кокалите до болка, но пламенното ти лице ме развеселява като коледна камина.

— Ах, капитан Джак, както винаги пълен с комплименти — отговори тя и пое юздата на коня му — ама бързай, за да не пукнеш, драги, тук е открито, а вътре ще си стоплиш и душата и кокалите.

— Пак си запушвала пролуките с контрибуции, виждам. И това ще сгрее тялото, но днес пих от една бутилка от кристално стъкло и със сребърна подложка, та не мисля, че уискито ти ще ми е сладко поне още месец-два.

— Ако мислиш за злато и сребро, ня’ам много. Е, имам малко книжни пари — каза Бети шеговито. — Но вътре има нещо дет’ си струва да са тури и в диамантен съд.

— Какво ли иска да каже, Арчибалд? Изглежда има предвид повече отколкото казва.

— Това сигурно е отклонение в разсъдъка, причинено от честата употреба на опиващи течности — отбеляза хирургът, като прехвърли левия си крак над седлото и се хлъзна долу от дясната страна на коня.

— Бижу доктор, чакам го от таз страна, а той слиза от другата. Цял ескадрон слиза от таз страна, само той наопаки — каза Бети и смигна на капитана. — Но пък като те нямаше, болните добре си похапваха.

— Варварска глупост! — извика ужасеният лекар. — Да храни болните, страдащи от треска с тежка храна! Жено, жено, ти би ликвидирала и усилията на Хипократ!

— Дрън, дрън — каза Бети невъзмутимо — к’во те тревожи малко уиски? Едип галон на десетина души, дадох им да спят добре, аха, като капки за сън.