Шпионинът

Лоутън и лекарят влязоха вътре и още от пръв поглед разбраха, какво е имала предвид Бети. В средата на най-голямото помещение, „бара“, бе опъната маса от дъски, взети от една барака. Върху нея имаше няколко глинени съда. От кухнята се носеше миризма на готвено, но главната атракция се намираше в една дамаджана с добри размери, която Бети бе поставила нависоко, като предмет, който заслужава най-голямо внимание. Лоутън скоро научи, че е пълна догоре с истински кехлибарен сок от грозде, изпратен от Локъст като подарък за капитан Дънуди от приятеля му в кралската армия капитан Уортън.

— И наистина е кралски подарък — каза лейтенантът, който даде обяснението. — Майорът ни дава угощение в чест на победа и главните разноски се поемат от врага. Проклятие! Мисля си, че като започнем с такава течност, после можем да нападнем и щаба на сър Хенри, и да пленим и него самия.

Капитанът на драгуните нямаше нищо против да завърши толкова приятно деня, който бе започнат толкова добре. Скоро другарите му го наобиколиха и го заразпитваха за патилата му, а докторът отиде с разтуптяно сърце да погледне ранените. В камините на къщата горяха огромни огньове, които правеха свещите излишни, поради обилната светлина, която излъчваха. Всички вътре бяха млади хора и изпитани войни. На брой бяха повече от дузина и в държането, и в думите им имаше странна смесица от грубостта на военния и галантността на джентълмена. Бяха облечени спретнато, но скромно, и вечна тема за разговорите им беше качеството и състоянието на конете им. Някои от тях се опитваха да спят на пейките покрай стените, други обикаляха из стаите, а трети усилено обсъждаха въпроси, свързани с нещата от живота им. Отвреме на време, когато някой отвореше вратата на кухнята, цвърченето на тиганите и ароматната миризма караха всичко останало да замре — дори спящите надигаха глава, за да проверят докъде е стигнала подготовката. През цялото това време Дънуди бе настрана, гледаше втренчено огъня и бе потънал в мисли, които никой от офицерите не смееше да смути. Бе попитал доктора за състоянието на Сингълтън, и тогава се бе възцарила дълбока тишина, но когато отново си седна на мястото пак се възвърна обикновената непринуденост и свобода.

Подреждането на масата не бе голяма грижа за мисис Фланаган и Цезар би бил скандализиран от небрежността, с която се струпваха различни чинии с еднакво съдържание пред толкова много джентълмени с положение. При заемането местата на масата се спазваше строго старшинството, защото независимо от свободното държане в ескадрона, военният етикет се спазваше винаги строго, почти като религиозен ритуал. Повечето от гостите бяха постили твърде дълго, за да ограничават апетита си, но не така бе с капитан Лоутън. Той изпитваше необяснимо отвращение от гостбите на Бети и не можа да се въздържи от няколко забележки за състоянието на ножовете и нечистия вид на чиниите. Добрата душа и личната привързаност на Бети я накараха да се въздържи от отговор за известно време, докато Лоутън, след като се осмели да сложи в устата си късче черно месо, попита с глас на разглезено дете:

— Какво ли ще е било това животно, като е било живо, мис Фланаган?

— А, старата крава, капитане — отговори тя разгорещено, отчасти поради оплакванията на нейния любимец и отчасти поради тъга заради загубата.

— Какво?! — изрева драгунът който не успя да преглътне хапката си — старата Джени!

— По дяволите! — извика друг и остави ножа и вилицата си — тази, дето бе с нас при битката за Джърси?

— Същата, — отговори стопанката на хотела с тъжен вид — мило добиче, и можеше да кара само на въздух, при нужда. Много е ужасно да изядеш такъв стар приятел.

— И само това ли остана от нея? — попита Лоутън и посочи с ножа си останките на масата.

— Не капитане, — каза Бети въодушевено — продадох половината на войската. Ма хич не им казах, какъв стар приятел са си купили. Да не им развалям яденето.

— По дяволите — извика капитанът с престорен гняв. — Момчетата ми ще изтънеят като бръшлян на такава диета. Ще се боят от англичаните като вирджински негър от надзирателя си.

— Е, — каза лейтенант Мейсън като остави приборите си с нещо като отчаяние — в зъбите ми има повече съчувствие, отколкото в сърцата на много хора. Те абсолютно отказват да оставят каквато и да било следа върху старата приятелка.

— Опитайте по капка от подаръка — каза успокоително Бети, като наля голяма купа с вино и отпи от нея като дегустатор — Бога ми, това си е кат чиста водица в края на краищата.

След като веднъж ледът бе счупен, поднесоха на Дънуди една чаша вино и той, след като се поклони на присъстващите, я изпразни сред дълбока тишина. Първите няколко чаши бяха изпити с голяма тържественост и се вдигнаха най-различни патриотични тостове и сантименти. Но скоро виното изпълни обичайната си задача и още преди да сменят втория часови пред вратата, всички спомени за вечерята и техните грижи се загубиха във веселбата. Доктор Ситгрейвз не дойде навреме, за да сподели Джени с останалите, но успя да получи голяма част от подаръка на капитан Уортън.