Шърли

Познавате ли това място? Не, никога не сте го виждали, но можете да разпознаете тези дървета, зеленината наоколо — кипариса, върбата, тиса. Виждали сте и преди каменни кръстове като тези, както и такива изсъхнали венци от цветя. Тук е мястото — зелена трева и сив мрамор; под него спи Джеси. Дъщеря ви изживя само своята пролет — обичана бе много, както бе обичала и тя. Често в своя кратък живот бе проливала сълзи, често пъти бе спохождана от мъка; но в промеждутъците се бе усмихвала и бе радвала всеки, който я погледнеше. Умря спокойна и щастлива в грижовните ръце на Роуз, тъй като Роуз бе нейна опора и закрила в много изпитания — в онази тежка минута двете момичета бяха сами в една чужда страна и земята на тази страна прие Джеси в себе си.

Вижте сега Роуз две години по-късно. Кръстовете и венците бяха странни, но възвишенията и горите в този пейзаж са още по-странни. Той е далеч от Англия далечни трябва да са тези брегове, които изглеждат тъй безлюдни и тъй пищни. Това е някаква девствена пустош — незнайни птици пърхат с криле около тези гори; реката, на чийто бряг е седнала замислена Роуз, и е в Европа. Малкото я тихо йоркширско момиченце е самотен отшелник в една страна от южното полукълбо. Ще се върне ли то някога?

Трите най-големи деца са момчета — Матю, Марк и Мартин. Насядали са заедно в ъгъла, улисани в някаква игра. Обърнете внимание на главите им — при пръв поглед толкова еднакви, при втори — съвсем различни, а при трети — толкова противоположни. И тримата са с тъмни коси, с тъмни очи и с розови бузи. Всички до един притежават дребни английски черти; и тримата приличат по малко на майка си и на баща си и все пак всеки от тях си има своя собствена отличителна физиономия, което говори за индивидуалност на характерите.

Няма да говоря много за Матю, първородното дете в този дом, макар че е невъзможно човек лесно да отдели поглед от него и да престане да гадае какви качества крие или пък показва неговият образ. Външността му не е обикновена — тази гарвановочерна коса, бялото чело, румените бузи, подвижните тъмни очи са сами по себе си хубави черти. Но защо ли, колкото и да търсите с поглед из стаята, ще намерите само едно нещо, при това най-страшното, с което лицето на Матю има известна прилика и на което, от време на време, може да го оприличите — изригването на Везувий? Душата на това момче сякаш е изтъкана от пламък и сянка — в нея няма нито дневна светлина, нито слънчево сияние, нито пък някой чист и хладен лунен лъч я е огрявал някога. Тялото му на англичанин, но душата му явно не е английска — човек може да ги оприличи на италиански кинжал в майсторски изработена английска ножница. Нещо го е раздразнило в играта — погледнете колко е намръщен. Мистър Йорк вижда това и какво, казва? С невисок глас той умолява другите двама; „Марк и Мартин, не дразнете брат си“ Това е тонът, който двамата родители винаги използуват. На теория те заклеймяват пристрастността — в този дом не се признават никакви права на първородството; но пък никога не се позволява Матю да бъде ядосван, не се позволява някой да му се противопоставя — всяко препятствие е премахвано от пътя му с такава енергичност и усърдие, с каквото се гасят пламъци, плъзнали към сандък с барут. „Отстъпки и помирение“ е девизът на родителите винаги когато Матю е засегнат. И ето че републиканците създават тиранин от собствената си плът и кръв. Това се знае и чувствува от по-младите издънки в душите си те се бунтуват срещу тази неправда — не разбират подбудите на родителите ги, а виждат само разликата в отношението. Драконовите зъби76 са вече посети сред младите гълъби с маслинени клонки в човките си и един ден те ще пожънат разногласие.

Марк е хубаво момче и притежава най-правилните черти в семейството. Той е изключително спокоен, има проницателна усмивка и може да изрича най-сурови и нараняващи думи с най-кроткия тон на света. Въпреки спокойствието челото му издава упоритост и напомня, че тихите води невинаги са най-безопасни. Освен това той е твърде неподвижен и флегматичен, за да е щастлив. Животът никога няма да донесе много радост на Марк — когато стане на двадесет и пет години, той ще се чуди защо хората се смеят и всички, които изглеждат весели, ще смята за глупаци. Поезията няма да съществува за Марк нито в литературата, нито в живота; най-добрите й излияния ще му звучат само като декларации и бъркотия, а ентусиазмът ще буди у него отвращение и презрение. Марк не ще има младост — докато е все още млад на години, сърцето му ще бъде на възрастен човек. В момента тялото му е на четиринадесет години, а душата му е вече на тридесет.