Сянката на вятъра

— Добър ден. Аз съм отец Фернандо Рамос — обяви той. — С какво мога да ви бъда полезен?

Фермин му подаде ръка, която свещеникът разгледа за миг, преди да я стисне, все така скрит зад ледената си, макар и учтива усмивка.

— Фермин Ромеро де Торес, библиографски съветник на Семпере и син. За мен е рядко удоволствие да поздравя Ваше благочестиво превъзходителство. Тук до мен е моят сътрудник и приятел Даниел, многообещаващ младеж с всепризнати християнски качества.

Отец Фернандо ни наблюдаваше, без да мигне. Идеше ми да потъна в земята.

— Удоволствието е мое, господин Ромеро де Торес — дружелюбно отвърна той. — Мога ли да попитам какво води такова изключително дуо в нашето скромно заведение?

Реших да се намеся, преди Фермин да е изтърсил друга потресаваща забележка, която да ни принуди да си плюем на петите.

— Отец Фернандо, опитваме се да открием местонахождението на двама бивши ученици на „Сан Габриел“: Хорхе Алдая и Жулиан Каракс.

Отец Фернандо сви устни и повдигна едната си вежда.

— Жулиан умря преди повече от петнайсет години, а Алдая замина за Аржентина — сухо рече той.

— Познавахте ли ги? — попита Фермин.

Свещеникът спря острия си поглед върху всеки от нас, преди да отговори.

— Бяхме съученици. Мога ли да узная защо проявявате интерес към тази работа?

Още се чудех как да отговоря на въпроса му, когато Фермин ме изпревари.

— Тъй се случи, че се озовахме във владение на редица предмети, които принадлежат или са принадлежали — защото правното тълкувание по този въпрос е донякъде неясно — на споменатите двама души.

— И какво е естеството на въпросните предмети, ако смея да попитам?

— Умолявам Ваша милост да приеме нашето мълчание, защото Бог знае, че има безброй причини да проявим добросъвестност и потайност, нямащи нищо общо с неоспоримото доверие, което заслужават Ваше превъзходителство и орденът, представляван от вас с такава доблест и благочестие — скорострелно издърдори Фермин.

Отец Фернандо явно всеки миг щеше да изпадне в шок. Реших отново да подхвана разговора, преди Фермин да си е поел дъх.

— Предметите, за които говори господин Ромеро де Торес, са от личен характер, сувенири и вещи с чисто сантиментална стойност. Това, за което бихме ви помолили, отче, стига да не ви затрудняваме прекалено, е да ни разкажете какво си спомняте за Жулиан и за Алдая от вашите ученически години.

Отец Фернандо ни гледаше все още с подозрение. За мен бе очевидно, че обясненията, които бяхме дали, не стигаха, за да оправдаят нашия интерес и да осигурят сътрудничеството му. Хвърлих отчаян поглед към Фермин, като се молех да излезе с някой ловък трик, с който да спечелим разположението на свещеника.

— Знаете ли, че приличате малко на Жулиан като млад? — попита ненадейно отец Фернандо.

Очите на Фермин светнаха. Ето на, помислих си, ще заложим всичко на тази карта.

— Колко сте проницателен, Ваше преподобие! — възкликна Фермин, като се преструваше, че е удивен. — Прозорливостта ви безжалостно разобличи нашия маскарад. Някой ден ще станете най-малкото кардинал, ако не и папа.

— За какво говорите?

— Та нима не е ясно и очевидно, Ваша светлост?

— Честно казано, не.

— Можем ли да разчитаме на тайната на изповедта?

— Намираме се в градина, не в изповедалня.

— За нас е достатъчна вашата дискретност на духовно лице.

— Имате я.

Фермин изпусна дълбока въздишка и ме погледна меланхолично.

— Даниел, не можем повече да лъжем този свят воин на Христа.

— Разбира се, че не… — потвърдих аз, напълно объркан.

Фермин се приближи до свещеника и му прошепна с поверителен тон:

— Отче, имаме железни основания да подозираме, че нашият приятел Даниел е не друг, а тайният син на покойния Жулиан Каракс. Оттук идва интересът ни да възстановим миналото и спомена за една видна личност, която орисниците са пожелали да откъснат от клетото дете.

Отец Фернандо впи смаяния си поглед в мен.

— Вярно ли е това?

Кимнах. Фермин леко ме потупа по гърба със скръбно изражение.

— Погледнете го, горкичкото, тръгнало да търси един баща, изгубен в мъглите на паметта. Може ли да има нещо по-тъжно от това? Кажете ми, Ваша светейша милост!

— Имате ли доказателства, които могат да подкрепят твърденията ви?

Фермин сграбчи брадичката ми и повдигна лицето ми, сякаш предлагаше възнаграждение.

— Какво друго доказателство желае Ваша милост, освен това личице, ням и безспорен свидетел на въпросното бащинство?

Свещеникът като че ли се колебаеше.

— Ще ми помогнете ли, отче? — лукаво се примолих аз. — Моля ви…

Отец Фернандо въздъхна, явно притеснен.

— Предполагам, че от това вреда няма — рече той накрая. — Какво искате да знаете?

— Всичко — отвърна Фермин.

25

Отец Фернандо изложи пред нас спомените си с донякъде проповеднически тон. Построяваше изреченията си изящно и строго, придавайки им един ритъм, който сякаш обещаваше някаква окончателна поука, ала тя все не идваше. Годините на преподаване му бяха оставили този решителен и дидактичен тон на човек, който е свикнал да го чуват, но не е съвсем сигурен дали го слушат.