Сянката на вятъра

— Добре ли се чувствате, господин Ромеро де Торес?

Внезапната поява на Фумеро в разказа на отец Фернандо Рамос ми беше смразила кръвта, но върху Фермин тя оказа още по-опустошителен ефект. Той бе прежълтял и ръцете му трепереха.

— Изведнъж ми падна кръвното — импровизира Фермин с немощен глас. — Тоя каталонски климат понякога е убийствен за нас, южняците.

— Мога ли да ви предложа чаша вода? — разтревожено попита свещеникът.

— Стига да не затрудня Ваша светлост. И може би някое шоколадче, заради глюкозата, нали разбирате…

Свещеникът му наля чаша вода, която Фермин жадно пресуши.

— Имам само евкалиптови бонбончета. Ще свършат ли работа?

— Бог да ви поживи.

Фермин погълна шепа бонбончета и след малко като че ли възвърна обичайната си бледност.

— Онова момче, синът на портиера, който героично изгубил скротума си, докато бранел колониите — сигурен ли сте, че се казваше Фумеро, Франсиско Хавиер Фумеро?

— Абсолютно. Може би го познавате?

— Не — отвърнахме и двамата в един глас.

Отец Фернандо се намръщи.

— Всъщност не би трябвало да се учудвам. С времето Франсиско Хавиер се сдоби с печална известност.

— Не сме сигурни, че ви разбираме…

— Разбирате ме, и то отлично. Франсиско Хавиер Фумеро е главен инспектор на Барселонския Криминален отряд и репутацията му е известна нашир и длъж; достигнала е дори до нас, които не напускаме пределите на това училище. А когато чухте името му, вие се свихте с няколко сантиметра, бих казал.

— Сега, като го споменавате, Ваше превъзходителство, това име май ми напомня нещичко…

Отец Фернандо ни гледаше изпод вежди.

— Това момче не е син на Жулиан Каракс. Прав ли съм?

— Духовен син, Ваше високопреосвещенство, което от морална гледна точка има повече тежест.

— В каква каша сте се забъркали вие двамата? Кой ви изпраща?

В този миг почувствах с абсолютна сигурност, че сме на ръба да бъдем изритани от кабинета на свещеника, затова реших да запуша устата на Фермин и поне веднъж да играя с открити карти.

— Имате право, отче. Жулиан Каракс не ми е баща. Само че никой не ни праща. Преди години случайно ми попадна една книга на Каракс, книга, която минаваше за изчезнала, и оттогава се опитвам да науча нещо повече за него и да изясня обстоятелствата около смъртта му. Господин Ромеро де Торес ми помага в…

— Коя книга?

— „Сянката на вятъра.“ Чели ли сте я?

— Чел съм всички романи на Жулиан.

— Пазите ли ги?

Свещеникът поклати глава.

— Мога ли да попитам какво сте направили с тях?

— Преди години някой влезе в стаята ми и ги запали.

— Подозирате ли някого?

— Разбира се. Подозирам Фумеро. Не е ли това причината, поради която сте тук?

Фермин и аз се спогледахме озадачено.

— Инспектор Фумеро? Че защо би искал да изгори тези книги?

— Кой друг би го сторил? През последната година, която прекарахме заедно в училище, Франсиско Хавиер се опита да застреля Жулиан с ловджийската пушка на баща си. Ако Микел не му беше попречил…

— Защо се е опитал да го убие? Жулиан е бил единственият му приятел.

— Франсиско Хавиер беше обсебен от Пенелопе Алдая. Никой не знаеше това. Мисля, че самата Пенелопе дори не бе забелязала съществуването на момчето. Хавиер пазеше тайната си години наред. Изглежда, че е следял Жулиан, без той да подозира. Мисля, че един ден го е видял да я целува. Не зная. Зная само, че се опита да го убие посред бял ден. Микел Молинер, който никога не бе имал доверие на Фумеро, се хвърли върху него и го спря в последния момент. Дупката от куршума още се вижда близо до входа. Всеки път, когато минавам оттам, си спомням онзи ден.

— Какво стана с Фумеро?

— Той и семейството му бяха изпъдени от училището. Мисля, че Франсиско Хавиер бе изпратен за известно време в интернат. Чухме за него няколко години по-късно, когато майка му загина в инцидент по време на лов. Нямаше такъв инцидент. Микел го бе преценил правилно от самото начало. Франсиско Хавиер Фумеро е убиец.

— Мен ако питате… — замънка Фермин.

— Хайде, слушам ви. Няма да е зле да ми кажете нещо, само че нещо вярно, ей така, за разнообразие.

— Можем да ви кажем, че не Фумеро е изгорил книгите ви.

— В такъв случай кой го е сторил?

— По всяка вероятност човек с лице, обезобразено от изгаряне, който се представя като Лаин Кубер.

— Но това не е ли…

Кимнах.

— Името на един от героите на Каракс. Дяволът.

Отец Фернандо се облегна назад в креслото си, почти толкова объркан, колкото и ние.

— Все по-ясно изглежда, че в центъра на цялата работа е Пенелопе Алдая, а тъкмо за нея знаем най-малко — отбеляза Фермин.

— Не мисля, че бих могъл да ви помогна в това отношение. Виждал съм я само два-три пъти, и то от разстояние. Зная за нея само онова, което ми е разказвал Жулиан, а то не беше много. Единственият друг човек, от когото съм чувал някой път името на Пенелопе, беше Хасинта Коронадо.

— Хасинта Коронадо?