Сидхарта

„Прост е животът в този свят — помисли си Сидхарта. — Всичко в него е лесно. Докато бях самана, всичко бе мъчително и трудно и дори най-накрая безнадеждно. Сега всичко е лесно, лесно като уроците на Камала, които получих от Камала. Трябват ми само дрехи и пари, нищо друго, това са малки, близки цели, които не смущават съня.“

Отдавна бе научил къде се намира градската къща на Камала и отиде на другия ден там.

— Всичко е наред — извика му тя, като го видя. — Камазвами те чака, той е най-богатият търговец в града. Ако му харесаш, ще ти даде служба при себе си. Бъди умен, мургави самана. Чрез други хора успях да му разкажа за теб. Бъди любезен с него, той е могъщ. Но не бъди прекалено скромен. Не желая да му бъдеш слуга, остани му равен, инак няма да съм доволна от теб. Камазвами застарява и все повече обича удобствата. Понравиш ли му се той ще ти повери всичко.

Сидхарта се засмя и й благодари, а когато тя научи, че от вчера не е ял нищо, заръча да донесат хляб и плодове и го нагости.

— Щастието не те изоставя — каза му тя на прощаване. — Врата след врата се отварят пред теб. На какво се дължи това? Да не си магьосник?

Сидхарта каза:

— Вчера ти споделих, че умея да мисля, да чакам, да постя, а ти намери, че тези неща не помагат за нищо. Но от тях има голяма полза, ще видиш. Камала, Ще видиш, че глупавите самани, които живеят в гората, научават много добри неща, които вие не умеете. Завчера все още бях чорлав просяк, вчера целунах Камала, скоро ще стана търговец и ще имам пари и всички онези неща, които ти цениш.

— Така е — съгласи се тя. — Но какво можеш да направиш без мен? Какъв щеше да бъдещ, ако Камала не ти помагаше?

— Скъпа Камала, — каза Сидхарта и се надигна, — когато дойдох в горичката при теб, направих първата крачка. Желаех да се уча на любов от най-прекрасната жена. От мига, в който взех това решение, знаех, че ще го изпълня. Знаех, че ще ми помогнеш, усетих го от първия ти поглед при входа на горичката.

— А ако не бях го пожелала?

— Но ти го пожела. Чуй, Камала, когато хвърлиш камък във водата, той по най-прекия път се насочва към дъното. Така е, когато Сидхарта има някаква цел, някакво желание, Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, но минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да върши нещо, без да се помръдне, той се чувства привлечен, той се оставя да пада. Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска нищо в душата си, което би могло да противостои на целта му. Ето това Сидхарта е научил при саманите. Това е същото, което глупаците наричат магьосничество и което смятат, че го причиняват демоните. Демоните нищо не причиняват, няма никакви демон. Всеки може да чародейства, всеки може да постигне целта си, ако умее да мисли, ако умее да чака, ако умее да пости.

Камала го слушаше. Тя обикна гласа му, обикна пламъка в очите му.

— Може би е така, както казваш, приятелю, — каза му тя тихо.

— Но може да е така, защото Сидхарта е красив младеж, защото погледът му се харесва на жените и затова щастието му се усмихва.

Сидхарта се раздели с целувка.

— Дано да е така, учителко моя! Нека погледът ми винаги ти харесва, нека винаги ми носиш щастие!

ПРИ ХОРАТА — ДЕЦА

Сидхарта се запъти към търговеца Камазвами. Посочиха му една богаташка къща и слуги го поведоха по скъпи килими към една стая, където той почака стопанина на къщата.

Камазвами влезе. Той бе пъргав, подвижен човек, с изцяло побеляла коса, с умни, изпитващи очи и чувствени устни. Стопанинът и гостът се поздравиха любезно.

— Казаха ми — започна търговецът, — че ти си брамин, учен човек, но че търсиш служба при някой търговец. В нужда ли си изпаднал, брамине, та търсиш служба?

— Не — каза Сидхарта, — не съм изпаднал в нужда и никога не съм бил в нужда. Идвам от саманите, с които живях дълго време.

— Щом идеш от саманите, как може да не си в нужда? Не са ли саманите съвсем без имот?

— Безимотен съм — каза Сидхарта, — ако е това, което мислиш ти. Разбира се, че съм безимотен, но доброволно, и следователно не съм в нужда.

— Но от какво искаш да живееш, след като си безимотен?

— Още не съм мислил за това, господарю. Повече от три години бях безимотен и никога не съм мислил от какво ще живея.

— Значи си живял от имотите на другите?

— Вероятно е така. И търговецът живее от онова, което притежават другите.

???(явно отново липсва текст)?

…бяха ценността и смисълът на новия му живот, а не в търговията на Камазвами. Търговецът му възлагаше да пише важни писма и договори и свикна да се съветва с него по всички по-големи дела. Той скоро се убеди, че Сидхарта малко разбира от ориз и вълна, от мореплаване и търговия, но че ръката му носи щастие и че Сидхарта го превъзхожда по търпеливост и спокойствие, по способността да изслушва и да преценява хората.