Сидхарта

— Този брамин — сподели Камазвами с един свой приятел — не е истински търговец и никога няма да стане такъв, душата му никога няма да се отдаде с цялата си страст на сделките, но той притежава тайната на онези хора, които успехът спохожда от само себе си, може би заради щастлива звезда, магьосничество или нещо, което е научил при саманите. Той винаги изглежда така, сякаш се забавлява със сделките, те никога не го поглъщат изцяло, никога не го завладяват до край, той не се страхува от неуспеха и е равнодушен към всяка загуба.

Приятелят посъветва търговеца с думите:

— Давай му една трета от печалбата при сделките, които извършва за теб, но в случай на загуба го задължи да поема същия дял от нея. Така ще бъде по-усърден.

Кавазвами се вслуша в съвета, но Сидхарта си остана все така безгрижен. Стигнеше ли се до печалба, той я приемаше равнодушно; получеше ли се загуба, той само се усмихваше и казваше:

— Гледай ти, крива е излязла сметката!

Изглежда, търговските сделки наистина не го интересуваха. Веднъж той отиде в някакво село, за да откупи ориза след богата жътва, Но когато пристигна, оризът бе вече продаден на друг търговец. Въпреки това Сидхарта остана за няколко дни в селото, черпеше селяните, подаряваше на децата им медени монети, гостува на една сватба и чак тогава предоволен се върна. Камазвами го посрещна с укори, че се е забавил, прахосвайки пари и време. А Сидхарта отвърна:

— Не се гневи, скъпи приятелю! Досега с укори не е постигано нищо. Ако има загуба, остави ме аз да я понеса. Много съм доволен от това пътуване. Запознах се с много хора, сприятелих се с един брамин, деца се катереха по коленете ми, селяните ми показваха нивите си, никой не се отнасяше към мен като към търговец.

— Всичко това е много хубаво — извика Камазвами гневно, — но ми се струва, че все пак си търговец! Или ти тръгна на път само за свое удоволствие?

— Разбира се — разсмя се Сидхарта, — разбира се, че заминах за собствено удоволствие! За какво друго? Опознах нови места и хора, радвах се на добронамереност и доверие, създадох нови приятелства. Слушай, драги, ако аз бях Камазвами, веднага след като ми станеше ясно, че продажбата се проваля, щях да се върна бързо пешком и гневен и тогава времето и парите наистина щяха да бъдат загубени. Но не постъпих така, и изживях хубави дни, научих много неща, изпитах радост, не навредих на никого с гняв или припряност. А ако някой път отида отново там, за да откупя някоя от следващите реколти или за каквото и да било друго, добри хора ще ме посрещнат любезнои весело и тогава ще съм доволен от себе си, че първия път не проявих припряност и недоволство. Тъй че оставитова, приятелю, не си вреди с излишен гняв! Ако някой ден прецениш, че Сидхарта ти носи само загуби, тогава изречи една дума, и Сидхарта ще тръгне по своя път. Но до тогава нека бъдем доволни един от друг.

Напразни бяха и опитите на търговеца да убеди Сидхарта, че яде от неговия хляб, от хляба на Камазвами. Сидхарта ядеше своя си хляб, по-скоро те дваматаядяха хляба на други, хляба на всички. Сидхарта никога не проявяваше интерес към грижите на Камазвами, а Камазвами си създаваше много грижи. Нито с преговорите, които се водеха по някоя несигурна сделка, нито със страха от загубата на някоя пратка, нито с тревогата, че някой може да не изплати дълга си — Камазвами с нищо не успяваше да убеди съдружника си, че си струва човек да даде воля на грижите или на гнева си с думи, да бразди челото си с бръчки и да си разваля съня. Веднъж, когато Камазвами го укори, че всичко, което е научил, дължи на него, той му отвърна:

— Защо са все такива шегите ти? От теб научих колко струва кош риба и каква лихва може да се иска за дадени на заем пари. Това е твоята наука. Но не от теб, скъпи Камазвами, съм се научил да мисля, по добре ти се постарай да научиш това от мен.

Душата му наистина бе далеч от търговията. Сделките му вършеха добра работа, до колкото му носеха пари за Камала, а те му носеха много повече, отколкото му бяха нужни. Инак вниманието и любопитството на Сидхарта бяха изцяло насочени върху хората, чиито сделки, занаяти, грижи, наслади и глупост преди му бяха далечни и чужди като луната. Колкото и лесно да успяваше да говори с всички, да живее с всички, да се учи от всички, все пак съзнаваше, че има нещо, което го дели от тях, а това бе неговото саманство. Виждайше как хората живеят по детски или по животински начин, нещо, което той едновременно обичаше и презираше. Той виждаше как се мъчат, как страдат и побеляват за неща, които според него не заслужават това — за пари, за малки наслади, за дребни почести. Той виждаше как се укоряват и обиждат по между си, как се оплакват от страдания, над които един самана би се усмихнал, виждаше ги как страдат от лишения, които саманите дори не усещат.