Сидхарта

— Сигурно е така. Но аз ти завиждам за твоята работа.

— Скоро би престанал да я смяташ за толкова хубава. Това не е работа за хора със скъпи дрехи.

Сидхарта се засмя.

— Днес тези дрехи вече предизвикаха недоверие към мен. Не искаш ли, лодкарю, да ги вземеш като подарък от мен, вече са ми омръзнали. Защото трябва да ти кажа, че нямам пари, за да ти платя.

— Господарят се шегува — усмихна се лодкарят.

— Не се шегувам, приятелю. Даром ти веднъж вече ме превози с лодката си през тази река. Стори го и днес срещу дрехите ми.

— Без дрехи ли господарят ще продължи пътя си?

— Ах, най-много бих искал да не го продължа. Бих предпочел, лодкарю, да ми дадеш една твоя стара препаска и да ме вземеш за помощник, за твой чирак, защото тепърва ще трябва да се науча да се оправям с лодката.

Лодкарят се взря в чужденеца с дълъг, изпитателен поглед.

— Сега те познах — каза най-сетне той. — Някога ти преспа в колибата ми, но това беше отдавна, сигурно има двадесет години от тогава, после те прехвърлих през реката и се разделихме като добри приятели. Ти не беше ли самана? Вече не мога да си спомня името ти.

— Казвам се Сидхарта и наистина бях самана, когато ме видя последния път.

— Тогава, добре дошъл, Сидхарта. Аз се казвам Васудева.21 Надявам се, че и днес ще бъдеш мой гост, ще преспиш в колибата ми, ще ми разкажеш откъде идваш и защо скъпите дрехи така са ти омръзнали.

Те бяха стигнали до средата на реката и Васудева хвана по-здраво веслото, за да може да плава срещу течението. Работеше спокойно, с яки ръце, вперил поглед в носа на лодката. Сидхарта седеше и гледайки го, си спомни, как в един миг от онзи последен ден на саманството си бе изпитал обич към този човек. Той прие с благодарност поканата на Васудева. Когато стигнаха брега, помогна му да привърже лодката за коловете, после лодкарят го покани да влезе в колибата, предложи му хляб и вода, а Сидхарта яде с охота и от бананите, които му предложи Васудева.

После, когато слънцето клонеше вече към залез, седнаха на брега върху дънера на едно повалено дърво и Сидхарта разказа на лодкаря за своя произход и за живота си, така както се бяха явили пред очите му днес, в часа на най-голямо отчаяние. Разказът му продължи до късно през нощта.

Васудева го слушаше с голямо внимание. Смълчан, той изживяваше всичко: произход и детство, пътя на учението, пътя на търсенето, цялата радост, цялата мъка.

Измежду добродетелите на лодкаря най-голямата бе тази, че умееше да слуша така, както малцина го могат. Без да е изрекъл и дума, онзи, който говореше с него, чувстваше как Васудева възприема думите му безмълвно, прямо, с внимание, как не пропуска ни една, не чака ни една с нетърпение, не ги посреща ни с похвали, ни с укор, а само слуша. Сидхарта почувства какво щастие е да се изповяда пред такъв слушател, да потопи в сърцето му собствения си живот, собственото си търсене, собственото си страдание.

Но към края на разказа, когато Сидхарта говореше за дървото над реката и за дълбокото си падение, за свещената дума Ом и за това, че след съня си изпитал такава любов към реката, лодкарят се заслуша с удвоено внимание, напълно и всецяло прехласнат, със затворени очи. А когато Сидхарта завърши разказа си, след дълго мълчание Васудева каза:

— Така е, както си го мислех. Реката ти е проговорила. Тя е и твоя приятелка, говори и на теб. Това е добре, много добре. Остани при мен, Сидхарта, приятелю мой. Някога имах жена. Леглото й бе до моето, но тя умря отдавна и аз отдавна живея сам. Остани да живееш при мен, място и храна ще се намерят и за двама ни.

— Благодаря ти — каза Сидхарта, — благодаря ти, приемам поканата ти, Благодаря ти и за това, Васудева, че така внимателно ме изслуша. Малцина умеят да слушат, но до сега не съм срещнал друг, който умее това като теб. И на това ще се уча от теб.

— Ще се учиш — каза Васудева, но не от мен. Реката ме научи да слушам, и ти ще се научиш от нея. Реката знае всичко, от нея всичко може да се научи. Ето, вече си научил от водата, че е добре да се стремиш надолу, да потъваш, да търсиш дълбините. Богатият и знатен Сидхарта става слуга на веслото, ученият брамин Сидхарта се превръща в лодкар — и това е казано от реката. И останалото ще научиш от нея.

След дълго мълчание Сидхарта каза:

— Какво е останалото, Васудева?

Васудева се изправи.