Синдик

„На 14 февруари Правителството обяви извънредно положение. Инцидентът, предизвикал това, беше въздушната атака и унищожаването на Втора рота от 27-ми брониран полк на хълма Форт Джордж в Ню Йорк. Местните водачи на Синдик бяха окупирали и укрепили сградата на гимназията «Джордж Уошингтън» с ентусиазираната подкрепа на учениците, преподавателите и местните жители. Водеше ги Томас «Баровеца» Кливланд, проявявайки отново хладнокръвието и организаторския талант, които го бяха издигнали до върховете на политическата власт в метрополията още преди да навърши 35 години.

В 5 часа и 15 минути сутринта Първи батальон от 27-и брониран полк зае позиции в околността, както следва: първа рота — на 190-а улица и авеню «Сент Николас», със задача да предотврати идването на подкрепления към училището откъм станцията на метрото; втора, трета и четвърта рота — по склоновете на хълма Форт Джордж, в готовност за атака. В 5 часа и 25 минути шестнадесетте танка «Патън» на Втора рота потеглиха към училището, а трета и четвърта рота останаха като резерв. Планът беше танковете на втора рота да оградят училището от три страни — от четвъртата страна имаше пропаст — и да открият огън, ако преговорите по телефона с Кливланд не доведат до безусловна капитулация.

Наблюдателният пост на Кливланд беше разположен в кулата на училището. Съзирайки, че антената върху купола на челния танк се показва иззад хълма, той отправи по телефона заповед до пилотите, чакащи команда в едно летище на Синдик извън седеммилната зона. В 5 часа и 26 минути пилотите, тренирани да цепят секундата на две по време на гражданската си служба, бяха вече във въздуха, но този път товарът им не беше коняк, цигари или друга стока. Три минути по-късно те обсипваха с ракети танковете на втора рота, а щурмоваците на Кливланд атакуваха командния пост на ротата. Огненият съд беше започнал.

Преди приключването му Америка щеше да стане свидетелка на благородни и вдъхновени дела, каквито се срещат във всяка война: историческото изявление на Кливланд — «Това е един голям ден за човечеството!», и неговата смърт начело на щурмоваците, атакуващи гарнизона на Форт Тотен; твърдата ръка на Амадео Фалкаро, поела юздите на управлението; преговорите, мирът, предателството и екзекуцията на заложниците; Договорът от Лас Вегас и обединеният фронт Моб-Синдик срещу Правителството; измяната на О’Тул и загубата на контролната зала на Континентал Прес; кървавата битка за повторното завземане на този важен комуникационен център; решителния поход към Балтимор…“

Б. Ароусмит Хайнд

Из „Кратка история на Синдик“