„Никога не е писана точна история на бъдещето — факт, който според мен лишава историята от претенциите й да мине за наука. Астрономите треперят от страх пред задачата за трите тела и безсилно вдигат ръце, когато стане въпрос за четири тела. Всеки един исторически момент, обаче, е задача за поне два милиарда тела. Опитите за системно абстрахиране от манипулируемите символи от историческата действителност ми изглеждат обречени още от самото начало. Аз мога да жонглирам с данните за валежите, с графиките за натоварването на колите, раждаемостта или със заявките за патенти, но през живота си не съм успял да намеря математическия израз на слепия цирей върху лицето на Карл Маркс — въпреки че ни е добре известно, и фактически обосновано, че стафилококовото инфекциозно огнище, скрито зад добре познатия ни брадат лик, е спомогнало да се оформи тоталитаризма на двадесетия век. Този списък, дори само в патологията, може да бъде продължен безкрайно: епилепсията на Юлий Цезар, гастрита на Наполеон, парализата на Уилсън, алкохолизма на Грант, изсъхналата ръка на Вилхелм II, нимфоманията на Екатерина II, парезата на Джордж III, глухотата на Едисон, слепотата на Ойлер, заекването на Бурке, и т.н. Има ли някой достатъчно глупав да твърди, че днешният свят щеше да бъде такъв, какъвто всъщност е, ако Маркс, Цезар, Наполеон, Уилсън, Грант, Вилхелм, Екатерина, Джордж, Едисон, Ойлер и Бурке — да вземем само тези единадесет — са били други, а не такива, каквито са всъщност са били? Това е допускането, скрито зад историческата теория, която сама по себе си не се занимава с влиянието на цирея на Маркс върху съдбата на света и тихомълком го изключва от своите разглеждания — поне така е с всички теории, които познавам.
Тогава, твърдя ли, че историята, било на миналото или на бъдещето, е непознаваема, че не ни остава нищо друго, освен сляпо да се блъскаме напред в тъмнината, без планиране, защото нито един план не би могъл да бъде достатъчно точен, за да бъде използван? Не! Само изразявам антипатията си към заелите крайни позиции, към привържениците на вечни истини, към «пазителите на огъня». Те нямат проблеми с въпроса за целите и средствата за постигането им, който тормози всички нас. Те са съвсем сигурни, че целите им са добри и поради това изборът на средствата е нещо тривиално. Ние, останалите, далеч не така уверени, че можем да намерим отговор на задачата за двата милиарда тела, каквато е историята, сме много по-склонни да размишляваме върху средствата…“