Читаем Синдик полностью

<p>I.</p>

Чарлс Орсино бе започнал от низините на бизнеса и се стремеше към върховете, въпреки че тези върхове навярно никога нямаше да бъдат много високи. Той имаше във вените си само капка-две от кръвта на Фалкаро — достатъчно, за да му се прави път, но не толкова, че пътят да бъде широк. Осланяйки се на добрата воля на Ф. У. Тейлър, който се грижеше за него, откакто загуби родителите си при експлозията в Брукхевънския реактор през 83-та, той можеше да се издигне до доста отговорна служба в Алки, Конни залагания, Момичета по телефона — личен състав, или навсякъде другаде, където би имал влечение. Но в този пролетен ден на двадесет и втората си година, той просто правеше задължителната си обиколка като данъчен агент, прикрепен към 101-ви Нюйоркски полицейски район. Тази работа обикновено се извършваше от младшите членове на Синдик; не можеше да се разчита на полицаите, които бяха склонни да „изстискват“ клиентите и да прибират разликата в джоба си.

Той се движеше разсеяно, изпълнявайки рутинната работа по събирането на таксата, но умът му беше все още на утринната тренировка по поло, на която бе станал за смях.

— Добър ден, г-н Орсино, приятно ми е д ви видя отново. Искте ли чш студен бир, докто донес мнгизите?

— Не, блгодря, г-н Лефко. Аз тренирм, някой ден ще ви покж. Седем телефон, нли? По десет долр н телефон.

— Точно така, г-н Орсино, идвам веднага, щом взема събраното от седма линия в Хайлиа1 — всички дами заложиха на коня Хартмаус, защото решиха че името му е привлекателно, и ме оставиха със залозите. Ей сега идвам.

Лефко се изниза към телефона и започна да се пазари с друг букмейкър, докато Чарли разсеяно изучаваше шумната тълпа дрънкащи и смеещи се залагащи. („Г-н Орсино, за това ли си дошъл, да се правиш на маймуна и да ми губиш времето? Сбъркал си, господине, ти си направил само 50 обиколки в чъкера2 и трябва да ги накараш да ги броят!“ Той се усмихна горчиво. Старият Гилби, професионалистът, умееше да бъде язвителен, когато един мърльо разваляше любимата му игра. Чарлз беше сигурен, че джипът на Бени Грашкин ще се повреди всеки момент — трещеше доста лошо — и той ще може да направи лесно своя удар, докато Бени вземе друга кола. Но Гилби наду свирката, без въобще да се интересува от добре направената му сметка. „Сбъркал си, господине. Кога вие, млади самохвалковци, ще се научите да пълзите, преди да вървите? А сега нека видя отбора да се втурва към целта, имам предвид отбора, г-н Орсино!“)

— Ето ме, г-н Орсино, точно нвреме. Тъкмо върви седмият.

Стиснаха си ръцете и Орсино си тръгна сред виковете „Хартмаус! Хартмаус!“ на тълпата заложили дами, наблюдаващи екрана.

* * *

Високо в сградата на Синдик Ф. У. Тейлър — чичо Франк, както му казваше Чарлз, хокаше висок прегърбен възрастен човек. Торнбъри, президентът на Национална банка „Чейс“, бе сгафил нещо и Ф. У. Тейлър беше вбесен.

— Ако това се повтори, Торнбъри — крещеше той, — ще излетиш от тапицираната си килия. Когато в бъдеще някой уважаван член на Синдик реши да дойде при тебе за кредит, ще му го даваш без глупашки заяждания за дреболии като гаранциите. Вие, банкерите, изглежда смятате, че се намирате в Средновековието и че вашите листчета хартия все още притежават магическата сила от древността. Опомни се! Никой освен тебе не вярва в това. Неумолимите закони на икономиката са толкова мъртви, колкото и древните богове. И причината е една и съща. Няма повече безрезервно вярващи. Вие, банкерите, не можете вече да въртите хората около пръста си. Има ви просто само за удобство, също като човека, който държи „банката“ в играта на карти. Единствената съществуваща сега реалност е Синдик. А това, което е реалност за Синдик, е неговият собствен морал и вярата на хората в него. Ясно ли е?

Торнбъри сломено промърмори нещо за търсенето и предлагането, но Тейлър подигравателно се захили:

— Търсене и предлагане. Ала-бала. Къде има предлагане, покажи ми къде има предлагане, Торнбъри, покажи ми — о, по дяволите! Нямам време за губене, да те превъзпитавам. Запомни какво ти казвам и недей да спориш. Неограничен кредит за членовете на Синдик. Ако те го надвишат, ние ще оправяме положението. А сега изчезвай.

Торнбъри си тръгна със старчески сълзи в очите.

* * *

Когато Чарлз влезе в кръчмата „Олд Сод“ на Мама Маджинис, съдържателката се омърлуши.

— Винаги е удоволствие да ви види човек, г-н Орсино, но се опасявам, че тази седмица за вас няма да е удоволствие да ме видите.

Тя винаги говореше със заобикалки.

— Защо? Какво имате предвид, г-жо М.? Винаги съм щастлив да поздравя клиент.

— Бизнесът, г-н Орсино. Бизнесът. Извинете ме, но трябва да ви кажа, че не зная как да отделя двадесет и пет долара от чекмеджето, дори животът ми да зависеше от това. Мога да стигна до петнадесет, но разберете ме…

Чарлс изглеждаше мрачен, по-мрачен, отколкото всъщност беше. Това се случваше всеки ден.

— Разбирате, г-жо Маджинис, че вие мамите Синдик. Какво би станало със защитата, която Синдик осигурява, ако всички имаха вашето отношение?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука