Синдик

Лимузината беше красавица, а телохранителите бяха избрани безпогрешно. Той се държеше демократично с шефа им и не чак толкова с останалите. Докато Халоран караше, Чарлз се заприказва с него за пиесата — някаква осъвременена постановка на „Юлий Цезар“. Халоран каза, че е чул добри неща за нея.

Пристигането им в преддверието на Костело не предизвика сензация. Петима бодигардове не бяха кой знае колко много, въпреки че май не бяха дошли други хора от Синдик. Дотук с бляновете за красивата наследничка на Фалкаро. Чарлз побъбри с някакъв директор от телевизията, когото познаваше слабо. Директорът му обясни, че театърът боледува, много боледува, че Хари Тримейн — този, който играе Брут — е изградил великолепен сценичен образ, но не си знае репликите.

Халоран пошушна на ухото му, че е време да заемат местата си. Телохранителят се беше запотил, но Чарлз не успя да го попита за причината. Чарлз зае място до пътеката, Халоран седна от другата страна на пътеката, а останалите — пред и зад него.

Завесата се вдигна под звуцете на „Ню Йорк — Ей Стрийт“

* * *

Първата сцена, замислена с оглед да се позволи на шугавите да престанат да се въртят на местата си и на кашлящите да се изкашлят, представляваше тримерна проекция на Таймс Скуеър, в едно със стилизирано изображение на офис на Службата за връзки с обществеността върху авансцената. Когато Цезар влезе, Чарлз се стресна, а през залата се понесе одобрителен шепот. Цезар беше представен като Френч Летур, един от мобстерите3 от старите времена — герой, смело вървял на ръба на закона. Това обещаваше да бъде интересно.

— Спокойно там! Говори Цезар.

Върху авансцената се появи гадателят — консултант по връзките с обществеността — изричащ предупреждения, презрително пренебрегвани от Летур — Цезар. Светлината на прожектора се премести към Касий и Брут в очакване на дългия, изпълнен с предзнаменования диалог. В началото Брут беше с гръб към публиката, но постепенно се обръщаше с лице към нея:

— Какво означават тези викове? Аз изпитвам страх от хората, избрали Цезар за свой император!

И тогава стана ясно, че Брут е всъщност Фалкаро — старият Амадео Фалкаро, със същите брада, орлов нос и вежди.

Добре, нека да видим. Това трябва да е някаква измъчена аналогия с Договора от Лас Вегас, когато Летур се опитвал да обедини Синдик и Моб, а Фалкаро се борел срещу всичко друго, но не и срещу краткосрочен, строго военен съюз. Чарлз почувства съжаление че Фалкаро не беше главното действащо лице, но трябваше да признае, че Тримейн играеше Фалкаро като поривист велможа, какъвто си и беше. Когато Цезар влезе отново, контрастът стана явен; Цезар — Летур беше страхливец, който не можеше да си намери място. Останалите конспиратори, въведени през първото действие, се оказаха добри момчета, свежи и сърдечни; Чарлз разбра, че всичко е наред и реши, че може да подремне. Но Касий продължаваше:

— Нему и на неговото достойнство и нашата нужда от него…

Всички са толкова лоялни, помисли си Чарлз, сподавяйки прозявката си. Съвсем като живота в Синдик, представен като версия за интелектуалци. Възвишени, коректни — танц в страната на розите. Понякога — да речем след загуба на игрището за поло — той се чудеше дали наистина добрите стари времена са били толкова възвишени и коректни. Третата година от чистката на Амадео Фалкаро трябва да е била изпълнена с кръв и унищожение. За три дена две хиляди избити, както твърди историята, бързайки да прибави, че това са били безполезни непоправими главорези, които не са могли да разберат, че предстоят времена на съзидание и организация.

Халоран докосна рамото на Чарлз:

— Антрактът, господине.

Те се придвижиха по пътеката с падането на завесата и аплодисментите, след което започна да се надига и публиката. Тогава се случи невероятното.

Халоран вървеше напред, Чарлз беше след него, обкръжен от останалите четирима телохранители. В момента, в който Халоран достигна изхода, той се обърна с лице към Чарлз, изпълнявайки странна пантомима. Секунда по-късно Чарлз разбра, че Халоран се опитва да измъкне пистолета си, заклещен в кобура.

Бодигардът отляво каза тихо „Исусе“ и се хвърли към Халоран, точно когато той беше успял да освободи оръжието си. Чу се глух изстрел от 45-калибров. Последва друг, незаглушен, на сантиметри от дясното ухо на Чарлз. Двете тела в началото на пътеката се свлякоха меко, а публиката започна да крещи. Някой с висок глас ревеше:

— Запазете спокойствие! Всичко това е част от пиесата! Не създавайте паника! Това е част от играта!

Човекът, който викаше, стигна до вратата, млъкна, видял кръвта и припадна.

Една жена започна да блъска с юмруци бодигарда отдясно на Чарлз, крещейки:

— Какво направихте със съпруга ми? Вие го убихте!

Тя имаше предвид припадналия. Чарлз едвам я откъсна от телохранителя.