Читаем Синдик полностью

По-трудно му беше да научи особеностите на политическия живот, спъван от архаичната, структурно неподходяща номенклатура и от традициите. Командор Гринел беше социократ, което означаваше, че е в една и съща група с президента Ломан. Последният командир на подводницата е бил конституционист; това означаваше, че е симпатизирал на Южния блок, който в момента беше в опозиция. Южният блок на този етап на развитие на историята на Североамериканското правителство не се състоеше от Южняци, а от клика, която обединяваше инженерите и хората от поддръжката на Правителството. Това беше причината за унищожаването на командира на подводницата. По традиция конституционистите командваха подводниците и самолетите, докато корабите и учрежденията на сушата се намираха в ръцете на социократите — това бяха плодове на отдавна забравен компромис.

Командор Гринел радостно обясни на Чарлз, че един морски офицер, таен социократ, е готов и очаква да бъде избран за командир на подводницата. Бандата конституционисти би го подкрепяла напълно, а социократите биха поръмжали за кумова срама, но накрая биха го одобрили. Ако след това конституционистите решаха да включат подводницата в плановете си за действие, щяха да бъдат разочаровани.

Преминаването на властта от едни ръце в други рядко е ставало след гласуване. Преди около четиридесет години имало подобен случай след естествената смърт на президента Поуел, управлявал цели седемнадесет години. Тогава двупартийна конференция, наречена Сесия на Сената, и Сенатът избрали нов Президент.

Във всеки случай, не беше необходимо да знаеш всичко това, за да се шляеш по шумните улици на Ню Портсмут по време на бреговата отпуска.

Градът имаше вид на набързо стъкмен и изглеждаше доста странен на Орсино. На всеки сто метра имаше канализационен реактор, но външните открити колектори, които водеха от къщите до реактора, не вдъхваха особено доверие. Имаше и доста мухи. Всяка втора дупка по крайбрежната улица беше кръчма или бардак. Той разгледа асортимента в един от баровете и беше шокиран от качеството и цените. Тъкмо излизаше навън, а ушите му пищяха от здравата глътка лют джин, когато половин дузина гвардейци в пуловери се вмъкнаха вътре, ревейки някаква екзотична песен, възхваляваща високия им боен дух. Двама от тях го изгледаха преценяващо, като че ли се питаха какъв звук ще издаде, ако скочат яко върху корема му, и той побърза да се отдалечи.

След бегъл преглед вторият тип увеселителни заведения в крайбрежната зона също бяха решително изключени от класацията. Той не знаеше какво да прави в тях. Ако си мъж, вертепите в Синдик можеха да имат някакъв смисъл. Отиваш там, за да изучаваш специалните любовни техники, или защото се страхуваш да не се забъркаш с някаква сериозна връзка, или защото искаш промяна, или защото си прекалено зает, мързелив или срамежлив да си намериш собствено момиче. Ако си жена и при това не особено претенциозна, година-две в един вертеп могат да ти донесат значителна сума пари и някои интересни спомени, които не е необходимо да споделяш със съпруга или съпрузите си.

Но тук раздърпаните кучки, които го викаха от прозорците на бардаците по крайбрежието, го объркваха и дразнеха. Докато се мотаеше по улица „Вашингтон“, дойде до заключението, че жените навярно не достигат, след като грозници като тези успяват да се изхранват, или че мъжете, поданици на Правителството, нямат никакъв вкус.

Зловонието от един колектор-клоака го замая. Потърси убежище в близката кръчма и уморено се облегна на бара. Миловидна брюнетка попита:

— Какво ще вземете?

— Джин, моля. — Той измъкна десетачка от пачката, която Гринел му даде. Огледа момичето, докато то му наливаше джина и го намери за приятно. Съвсем невинно я покани, както би поканил бардама в къщи. Тя можеше да отговори с „да“ или „не“, с „може би“ или „колко?“

Вместо това го нарече долно копеле, грабна халба бира и беше готова да я стовари върху главата му, когато една ръка я хвана, а някакъв глас я предупреди:

— Задръж, Мейбъл! Това момче е от моя кораб. Току-що е напуснал Щатите — нищо не разбира. Ти знаеш как е там.

— По-добре тогава го вразуми, приятелче — изсъска Мейбъл. — Той не може да дрънка по този начин на благоприличните жени — тя измъкна чаша, наля джин и разярено изхвърча на другия край на бара.

Чарлз гаврътна джина и се обърна към спасителя си, един от специалистите по реакторите, когото беше виждал няколко пъти на подводницата.

— Благодаря — кимна му с чувство на неудобство Чарлз. — Може би наистина е по-добре да ме понаучиш. Всичко, което казах, беше: „Скъпа, искаш ли…“

— Достатъчно, — прекъсна го мъжът, като го хвана за ръката. — Тук не е прието да се говори така, освен ако не искаш да те скалпират.

Чарлз, леко замаян от джина, горещо запротестира:

— Но какво лошо има в това? Всичко, което тя трябваше да отговори, беше „не“, аз нямаше да й се нахвърля тук на пода!

Свиване на рамене.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука