Синдик

…късните фонологични промени включват палатални мутации, т.е. пред ht и hs дифтонгите eo, io, които са резултат от прекъсване, стават ie (i, y), като в cneoht, chieht и ceox (x е еквивалентно на hs), siex, six, syx…

…глупавата мечта за колежа, що за начин е това да отмъстиш на Синдик и…

Биещата камбана.

Блестящата светлина.

Люлеещото се махало.

…да отмъщаваш на Синдик и на младия Майк Хоган навсякъде из околността и Инге каза, че той спрял и казал здравей но той просто е бил учтив…

…така ти удряш силно ръчките и един ден излизаш на аварийно повикване и никой от по-възрастните мъже не може да разбере защо транспортьорът не работи (това е един чудовищен транспортьор, замръзнал като паметник, а хранилката за животните се намира на четири мили от зърнохранилището в предградията и воловете по двора реват от глад) и ти проследяваш повредения кабел, изваждаш поялната горелка, запалваш синкав пламък и транспортьорът се раздвижва отново, а твоят следобед вече е загубен.

А те бяха там.

ЛИЙ ФАЛКАРО: (НАВЕЖДАЙКИ СЕ НАД МЪРМОРЕЩОТО, ТРЕПЕРЕЩО ЧОВЕШКО ТЯЛО) АДРЕНАЛИН, ПО-ЯКРА КАРТИНА, ПО-СИЛЕН ЗВУК.

АСИСТЕНТ: (ОТВАРЯЙКИ КРАНЧЕТО НА СИСТЕМАТА, СВЪРЗАНА КЪМ РЪКАТА, УВЕЛИЧАВАЙКИ КОНТРАСТА НА ВИДЕОТО, УСИЛВАЙКИ ЗВУКА) ТОЙ СЕ СЪБУЖДА.

ЛИЙ ФАЛКАРО: (ШЕПНЕ) ЗНАМ. ЗНАМ. ТАКА ТРЯБВА.

АСИСТЕНТ: (ЕДВА ЧУТО) СТУДЕНОКРЪВНА КУЧКА.

Ти си Макс Уиман, ти си Макс Уиман,

и ти не знаеш какво да правиш със Синдик, който те предаде, с момичето, което ти изневери с представител на Синдик, с мечтата за колежа, която лежи в руини, любовта, която лежи в руини след толкова много обещания и клетви, двадесетгодишната вяра, която лежи в руини след толкова много декларации.

Биещата камбана.

Блестящата светлина.

Люлееещото се махало.

И едно двойно уиски с глътка бира.

ЛИЙ ФАЛКАРО: АЛКОХОЛ.

(ТОЙ КАПЕШЕ КАПКА ПО КАПКА ОТ СТЕРИЛНА МЕНЗУРА, МИНАВАШЕ ПРЕЗ ГУМЕНИТЕ МАРКУЧИ И ПОПАДАШЕ В РЪКАТА НА СТЕНЕЩОТО, ПОТЯЩО СЕ ЧОВЕШКО ТЯЛО. МОЛЕКУЛИТЕ МУ СЕ СМЕСВАХА С МОЛЕКУЛИТЕ НА СЕРУМА: ЗА СЕКУНДИ БИВАХА ОТНЕСЕНИ ДО СТЕНИТЕ НА КЛЕТКИТЕ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК. СТЕНИТЕ НА КЛЕТКИТЕ, КЛЕТЪЧНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ПРОМЕНЯХА СТРУКТУРАТА СИ, ЩОМ СЕ СБЛЪСКВАХА С МОЛЕКУЛИТЕ НА АЛКОХОЛА; КЛЕТЪЧНАТА СТРУКТУРА, КОЯТО КРЕПИ ЦИТОПЛАЗМАТА И ЯДРЕНОТО ВЕЩЕСТВО, СТАВАШЕ ПО-ТЪНКА ОТ ПРЕДИ. ПОТОЦИТЕ ЕЛЕКТРОНИ, КОИТО СА СЛЕДВАЛИ ПОЗНАТИТЕ ПЪТИЩА ПО ВЕРИГИТЕ ОТ НЕВРОНИ, НАМИРАХА ПО-ЛЕКИ ПЪТИЩА ПРЕЗ ИЗТЪНЕНИТЕ ОТ ОТРОВАТА КЛЕТЪЧНИ СТЕНИ. „СПОМЕНЪТ“ ИЛИ „ИДЕЯТА“ ИЛИ „НАДЕЖДАТА“ ИЛИ „СТОЙНОСТТА“, КОИТО СА БИЛИ КОНФИГУРАЦИИ ОТ НЕВРОНИ, СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННИТЕ ПОТОЦИ, ИЗЧЕЗВАХА, КОГАТО ЕЛЕКТРОННИТЕ ПОТОЦИ НАМИРАХА ПО-ЛЕКИ ПЪТИЩА. ПОЯВЯВАХА СЕ НОВИ „СПОМЕНИ“, „ИДЕИ“, „НАДЕЖДИ“ И „СТОЙНОСТИ“, КОИТО СА КОНФИГУРАЦИИ ОТ НЕВРОНИ, СВЪРЗАНИ С НОВИ ВРЪЗКИ ОТ ЕЛЕКТРОННИ ПОТОЦИ.)

И любовта и предаността умират, но не така сякаш никога не са съществували. Техните сенки остават, Макс Уиман, и ти си преследван от тях. Те те гонят от Буфало до Ейре, и няма забрава, достатъчно дълбока, нито в мексиканските цигари с марихуана, нито в текилата от Тампа, нито във водката от Питсбърг или джина от Ню Йорк.

Ти разказваш на нелюбопитните хора, които се отбиват в кръчмата на ъгъла за една-две глътки и казват че ти си най-добрият авариен техник, който някога е идвал в Ейре, разказваш им, че жените са дяволски мръсни, казваш им, че Синдик — тук ставаш предпазлив и с пиянско внимание се оглеждаш наоколо, понижавайки глас — казваш им, че Синдик е дяволски гаден, и пиян рецитираш стихове, докато те се отдръпнат от тебе, объркани и раздразнени.

ЛИЙ ФАЛКАРО: (ПРОКАРВАЙКИ УМОРЕНО РЪЦЕ ПРЕЗ ЧЕЛОТО СИ) ДОБРЕ, ТОЙ Е ГОТОВ. ОТСТРАНЕТЕ СИСТЕМИТЕ, ДАЙТЕ МУ 48 ЧАСА ПОЧИВКА В ЛЕГЛОТО И СЛЕД ТОВА ГО ОСТАВЕТЕ НА УЛИЦАТА ПО ПОСОКА НА РИВЪРЕДЖ.

АСИСТЕНТ: ДА ПРИБИРАМ ЛИ АПАРАТУРАТА?

ЛИЙ ФАЛКАРО: НЕ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ.

АСИСТЕНТ: (НЕЧУТО, ИЗВАЖДАЙКИ ИГЛИТЕ НА ТРЪБИТЕ ОТ ЛАКЪТЯ НА ЧОВЕШКИЯ ТРУП) КОЯ ЛИ Е СЛЕДВАЩАТА ЖЕРТВА?

VIII.

Подводницата излезе на повърхността на зазоряване. Чарлз беше получил легло и, за негова изненада, бе заспал моментално. В осем сутринта се събуди, раздрусан от един от мъжете с кепета.

— Мърдай, смяна — обясни той лаконично.

Орсино сънено се опита да каже нещо учтиво. Мъжът го сграбчи за рамото и го прекатури на пода, ръмжейки:

— Какво, ще спориш ли?

Реакциите на Орсино бяха като за игра на поло — можеше да извърши точните действия за част от секундата, след като инстинктивно е преценил движението на топката, рикошета на куршумите, вероятната тактика и стратегия на четиримата противници, но не беше настроен да реагира на сляпата злоба на озверелия човек. Чарлс гледаше глупаво от пода, отбелязвайки, че мъжът държи едната си ръка върху калъфа на ножа.

— Добре, момченце — каза мъжът презрително, очевидно решил, че Орсино ще си остане мястото. — Само не се навирай сред гвардейците. — След това се отърколи върху койката и си даде вид на дълбоко заспал, докато Орсино си проправяше път през натъпканата каюта и по стълбата нагоре към палубата.