Синдик

— Вербуван. При други условия бих се колебал, но той има доста специална мотивация. Може да бъде много полезен.

Командирът изучаваше безучастно Уиман.

— Ако не е внедрен агент.

— Използвах пръстена си. Ако искаш да се убедиш, можем да го проверим и да го накараме да се закълне още сега.

Завързаха го с колани към устройство, което записваше пулса, изпотяването, дишането, напрегнатостта на мускулите и мозъчните вълни. Появи се специалистът по изпитанията, който започна да му задава всякакви странични въпроси, докато калибрираше полиграфа.

След това дойде решителният момент. Уиман не пропусна да забележи, че командирът разхлаби пистолета си в кобура, когато започна задаването на въпросите.

— Име, възраст, от къде си?

— Макс Уиман, Двадесет и две. Буфало, територия Синдик.

— Обичаш ли хората на Синдик?

— Мразя ги.

— Какво изпитваш към Североамериканското правителство?

— Ако то е срещу Синдик, аз съм за него.

— Ще крадеш ли за Североамериканското правителство?

— Да.

— Ще убиваш ли за него?

— Да.

— Имаш ли някакви съмнения, неизказани в отговорите?

— Не.

Разпитът продължи цял час. Въпросите непрекъснато биваха перифразирани и след всеки от твърдите отговори на Уиман експертът кимаше доволно. Накрая всичко свърши и той беше освободен от коланите на уреда.

Командирът със страхопочитание извади малка книга и зачете от нея:

— Отричаш ли се тържествено ти, Макс Уиман, от всички свои предишни задължения и поставяш ли се в услуга на Североамериканското правителство?

— Отричам се — свирепо отвърна младият човек.

В едно отдалечено ъгълче на съзнанието му за първи път от месеци насам камбаната престана да бие, махалото престана да се люлее и светлината угасна.

Чарлз Орсино отново знаеше кой е и каква е неговата мисия.

VII.

Всичко започна, когато момичето го изведе през вратата на залата за конференции. Естествено е човек да има лоши предчувствия, естествено е да не им обръща внимание. Но подобната на гробница врата надолу по стълбите беше смразяваща, когато се отвори пред него, и още по-страшна, когато се затвори след него.

— Това ли е мястото? — попита накрая. — Коя сте вие? Какво е това?

— Психологична лаборатория — отвърна момичето.

Това имаше върху Чарлз същия ефект, какъвто биха имали думите „алхимичен отдел“ или „секция по астрология“ върху добре информиран млад човек през 1950 г. Той повтори равнодушно:

— Психологична лаборатория. Ако не искате да ми кажете, добре. Аз съм доброволец без условия — което трябваше да й напомни, че той е нещо като герой и към него трябва да се отнасят с определена доза почтеност и че тя може да запази за себе си тези шегички.

— Исках да кажа точно това — отвърна тя, заета с бърникане по ключалките на друга, подобна на портал на гробница, врата. — Аз съм психолог. Аз, между другото, съм Лий Фалкаро — тъй като ме попита.

— От рода на Старе… на Едуард Фалкаро ли?

— Абсолютно истинска. Той е брат на баща ми. Татко е надолу към Маями, контролира проследяванията и игрите като цяло.

Втората врата се отвори към сивкава стая, чийто въздух имаше странен дъх на смърт.

— Седни — заповяда момичето, сочейки му странен стол. Той седна и откри, че това е най-удобната мебел, която е виждал някога. Контактът на стола с тялото му беше толкова пълен, че никъде не му убиваше, никъде не го притискаше. Момичето изучаваше циферблатите от задната страна на облегалката и мърмореше нещо за настройката им. Той се възпротиви.

— Стой си там — рече тя решително. След това седна на един обикновен стол. Чарлз се опита да се премести и откри, че креслото се движи заедно с него. Все още не усещаше напрежение или натиск.

— Чудиш се — започна момичето — какво означава думата „психология“. Тя има лоша слава и хората са се отказали от нея като от нещо срамно. Наистина в наши дни няма стремеж към изучаване на човешкото съзнание. Хората се справят и така. Получават това, което искат, без съсипващи ги усилия. На езика на чичо ти, Франк Тейлър, Синдик е подходящо структурирана организация с висока нравственост и широка обществена подкрепа. А на моя език Синдик е идеалът за баща, който изпълнява добре бащинските си задължения. Когато времената са добри и хората живеят леко, те не се самовглъбяват. Но моето семейството запази традициита на експерименталната психология. Едно време старият Амадео Фалкаро често се е консултирал с професор Оскар Щернвайс от факултета по психология на Колумбийския университет — той не е бил чак такъв заклет импровизатор, какъвто го описват в книгите. В края на краищата една от неговите дъщери беше женена за един от синовете на Щернвайс и наследи записките, книгите и апаратурата на професора. Създаде се на пръв поглед глупавата традиция да ги съхраняваме. Но когато академичните звена по психология взаимно се обвиняваха в абсолютна некадърност и успяваха да докажат това и когато психологията беше унищожена като наука, семейната традиция остана незасегната, защото беше извън разприте. А сега, ти сигурно се чудиш какво общо има това с опита ни да те внедрим в Правителството.