Читаем Синдик полностью

Лицето на мъжа остана спокойно, той изтегли ножа и бързо се снижи. Острието се раздвижи срещу корема на Чарлз. Ако Чарлз доближеше, мъжът щеше да го грабне в мечешката си прегръдка и да забие ножа в гърба му.

Хвана дебелата китка с лявата си ръка в момента, в който ножът проблясна срещу него, и я избута. Усети върха на ножа да раздира маншета му. Гвардеецът опита свиреп, необмислен ритник между краката. Все още хванал ръката с ножа, Чарлз го прекатури върху мръсната уличка, още докато беше на един крак.

Мъжът се стовари, падна върху гърба си и Чарлз помисли, че от тежестта на тялото китката ще се отскубне от захвата му. Моментът бързо отмина; Чарлз постави десния си крак върху лакътя на гвардееца и изви китката му, използвайки крака си като опорна точка. Мъжът изрева от болка и изпусна ножа. Всичко стана за няколко секунди.

Задъхвайки се, Чарлз рече:

— Не искам да чупя ръката ти, да ритам главата ти или нещо друго от този сорт. Искам просто да се махнеш и да оставиш жената. — Той усещаше смътно присъствието й. Ядосано си помисли „Можеше поне да се опита да вземе ножа.“

Гвардеецът каза прегракнало:

— Ритни ме и се заклевам в бога, ще те намеря и ще те накълцам на парчета, дори и да ми коства живота.

„Добре — помисли Чарлз. — Сега може да се каже, че се бои от мен. Добре.“ Той отпусна китката и махна крака си от лакътя, като отстъпи назад. Гвардеецът стана сковано, разкършвайки ръце, и се наведе да прибере ножа си, без да сваля очи от Чарлз. След това се изплю в праха пред краката му.

— Долно копеле — рече. — Ако проклетата сврака си заслужаваше, щях да ти извадя сърцето. — Той тръгна надолу по уличката. Чарлз го проследи с поглед, докато не зави зад ъгъла.

След това се обърна, обезпокоен, че жената не е проронила дума.

Беше Лий Фалкаро.

— Лий! — извика поразен. — Какво правиш тук? — Имаше същото лице, а между веждите й се появи същата двойна бръчица, която вече беше виждал. Но тя изглежда не го познаваше.

— Срещали ли сме се? — попита неразбиращо. — Затова ли ме спасихте от тази горила? Трябва да ви благодаря, но не знам кой сте. Тук не познавам много хора. Виждате ли, бях болна.

Сега вече разликата беше очевидна. Гласът звучеше леко раздразнено. И Чарлз би заложил живота си, че Лий Фалкаро никога не би могла да изрече с този самодоволен и в същото време безразличен тон: „Виждате ли, бях болна.“

— Но какво правиш тук? По дяволите, не ме ли познаваш? Аз съм Чарлз Орсино!.

Разбра, че е направил ужасна грешка.

— Орсино? — каза жената. И след това изсъска злобно: — Орсино, от Синдик! — В очите й блесна дива омраза.

Тя се обърна и затича надолу по уличката. Чарлс постоя глупаво около минута, след това изтича след нея до ъгъла. Тя беше изчезнала. За минута можеше да е отишла навсякъде в Портсмут.

Слаб, дребен моряк, със забучено перо на шапката си, почиваше подпрян на сградата. Той се изкикоти на Чарлз.

— Не я преследвай, човече — рече. — Тя е собственост на ONI.

— Познаваш ли я?

Писарят бе щастлив да сподели наличната си информация с непознатия новобранец.

— Лий Бенет. Преди няколко месеца беше докарана тайно от DAR. Най-доброто, което някога е правило Морското разузнаване. Дребно колелце от Синдик — но знае всички фамилии — кой какво върши, кои е шеф и кой работник. Страхотно! Вътрешен човек. Мрази Синдик. Банда големи клечки, които я опозорили.

— Благодаря — отвърна Чарлз и тръгна надолу по улицата.

Нямаше какво да се чуди. Трябваше да го очаква.

Благородството задължава.

Горда с принадлежността си към рода Фалкаро, тя не би изпратила никого на смъртна опасност, освен ако не е готова сама да отиде там.

Само че по някаква причина пусковият механизъм, който е трябвало да превърне невронната, синтетична Лий Бенет в Лий Фалкаро, не беше сработил.

Той се шляеше безцелно и се чудеше минути или часове са необходими, за да го заловят и разстрелят като шпионин.

<p>X.</p>

Достатъчни бяха минути.

Беше тръгнал обратно към брега, страхувайки се да бяга, с неясното намерение да открадне лодка или да потърси помощта на командор Гринел. Когато приближи редицата кръчми и вертепи, бе настигнат от отделение едри мъже.

— Стойте, господине. — каза сержантът. Той спря и сержантът го огледа.

— Вие ли сте Орсино?

— Не — отвърна Чарлз смирено. — Онази смахната жена започна да крещи, че съм Чарлз Орсино, но тя греши. Името ми е Макс Уиман. Какво има, сержанте?

Другите мъже го заобиколиха.

— Отиваме в ONI — каза сержантът. — Ще вървиш ли, или трябва да те носим?

— Ето го копелето! — изрева някой. Внезапно бяха оградени от десетина гвардейци в униформени пуловери. Водеше ги главорезът, когото Орсино беше победил в честна битка. Той каза мазно на сержанта:

— Това момче ни трябва, войниче. Нареди на хората си да се чупят.

Сержантът пребледня:

— Този човек се търси за разпит от ONI. Той е шпионин на Синдик. Имате ли заповед?

Чу се пиянски смях.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука / Проза