Синдик

— Не се притеснявам от туземците. Не и с двойната 50-калиброва картечница.

— Нищо не разбираш — извика офицерът, опитвайки се да овладее гласа си. — Ние сме извън Зоната. Тук те са на власт. Не можем да се справим с тях извън Зоната. Те нападат под прикритието на мрака. Затова сега поправи този проклет джип и давай да тръгваме.

— Къде? Към охраната на лагера, която вече дебне с пръст на спусъка? Не ставай глупак, лейтенант. Предполагам, че няма да се опиташ да ме застреляш, докато проверя двигателя?

Офицерът се оглеждаше.

— Не, за Бога — каза, — може и да си гангстер, но… — той замълча.

Орсино настръхна. Не харесваше да го наричат така.

— Слушай, пират — каза ядосано, — не вярвам…

— Пират? — гневно изръмжа офицерът, но внезапно млъкна и вдигна ръка, като се оглеждаше неспокойно наоколо. Жестът не беше престорен, той накара Орсино да застане нащрек.

— Разкажи ми за тези диваци — каза той.

— Върви по дяволите — меко отвърна офицерът.

— Виж, ти първи ме нарече гангстер. Какви са тези туземци? Ти се опитваше да ме преметнеш, нали?

— Що се не гръмнеш, гангстер!

— Не ставай дете — укори го Чарлз с превъзходството на по-възрастния. (Офицерът изглеждаше година-две по-млад от него.) Той се измъкна от колата и повдигна капака. Повредата беше незначителна — предпазният щифт на предавателната кутия беше строшен, вероятно от сблъсъка с някое по-дебело дърво. Той съобщи печално:

— Двигателят е блокирал. Джипът остава тук завинаги. Можеш да си вървиш по пътя, лейтенант. Няма да се опитвам да те задържа.

Офицерът се ядоса:

— Нямаше да можеш да ме задържиш насила, гангстер. Да не мислиш, че ще се втурна обратно към базата самичък. Ние сме вързани един за друг. Двамата заедно може да успеем да ги държим настрана през нощта. А утре ще видим.

Е, сигурно младокът наистина вярваше, че в горите има диваци. Но това не означаваше, че те действително съществуват.

Офицерът излезе от джипа и погледна неуверено под капака. Беше очевидно: първо, не беше механик, и второ, не можеше да си представи някой доброволно да предпочете горите, а не морската база.

— А-ха… Да върви по дяволите. Свали тази картечница от колата, докато аз запаля огън.

— Да, сър — язвително отговори Чарлз, отдавайки чест. Офицерът машинално отвърна на поздрава и започна да събира съчки.

Чарлз вече беше свалил лявата картечница, когато офицерът се прокрадна към него в падащия мрак и прошепна:

— Тихо! Включи фаровете!

Чарлз го послуша, мърморейки:

— За какво е всичко това?

— Тихо! Мисля, че видях елен. Ако посоката на вятъра е добра, той няма да надуши колата. Качи се на другата картечница.

Фаровете пробиха два светли тунела в мрака и изведнъж сред листака на около двадесет ярда от тях се появи главата на едно грациозно животно.

— Застреляй го! — прошепна офицерът.

Чарз гладко и тихо изпълни всичко като на упражнение: вкара пълнителя, зареди, свали предпазителя, вдигна мерника, нагласи винта за плътно следене, установи вертикалното насочване, улови обекта на мушката…

— Хайде! Давай! — шепнеше сърдито офицерът.

Чарлз затвори очи, стисна зъби и дръпна спусъка. Проехтя ужасяващ изстрел.

— Браво! Улучи го — каза офицерът с известно съмнение. — Вземи свалената картечница и да отидем да проверим.

Облян в пот, Чарлз взе нов пълнител и го зареди в празната картечница, която се валяше на пода на джипа. Мамичко, какви патрони, рече си той измъквайки пълнителя от другата. С олюляване последва офицера в тунела от светлина и го завари да стои над купчина разкъсано месо.

— Човече — рече офицерът, — много си смотан. Първо повреди джипа. След това заби в главата на 50-фунтов елен 8 фунта амонал. Това тук не става вече дори за хамбургер!

— Защо не стреля ти? — запита Чарлз.

— Трябваше — каза горчиво офицерът. — Но още не съм минал изпита на 50-калибровата и мислех, че ти ще се справиш по-добре. — Той повдигна парче разкъсано месо, цялото осеяно със сачми, поогледа го и го пусна отново. — Хайде да се връщаме при джипа.

Повлякоха се обратно. Орсино попита:

— Как действат тези твои аборигени?

— Промъкват се в тъмнината. Имат стрели и няколко откраднати пушки. Обикновено не разполагат с патрони за тях, но на това не може да се разчита. Но имат… вещици.

Орсино изсумтя. Той наистина беше много гладен.

— Знаеш ли някое растение, което можем да използваме за храна?

— Мисля, че можем за изкараме с корени до сутринта — увери го офицерът.

Орсино подпря картечницата на джипа. Колебливо отскубна някакъв треволяк, поотупа пръстта от корените му и го опита. Имаше точно вкус на корени. Той въздъхна и смени темата.

— Какво ще правим с картечниците, когато ги сваля от лафета?

— Стойката също се разглобява и става на два ниски триножника. Опитай, ако можеш да разбереш как, докато се оправя с огъня.

Офицерът запали много малък, димящ огън, който щеше да издържи двадесетина минути. Орсино все още се бореше с лафета на картечниците. Беше го разглобил, но не можеше да го монтира отново. Младокът се помота около него и накрая презрително предложи да му помогне, но също не успя да се справи.