Синдик

— Да се връщаме при картечниците — задъхваше се офицерът. Той се олюляваше и Чарлз го подхвана за ръката. По обратния път те прегазиха нещо, което вероятно е било тяло.

Орсино потръпна при мисълта отново да легне в калната дупка зад картечницата, но все пак се подчини. Чу изтощеното строполясвяне на офицера на неговото си място.

— Какво му направи? Мъртъв ли е?

— Ритнах го — задъхано отвърна офицерът. — Главата му се килна назад и нещо изхрущя. Мисля, че е мъртъв. Досега не бях чувал за подобна клопка. Предполагам, че просто искаше да вземе още един със себе си. Така ги учи религията им.

Гласът на момчето показваше че то е на ръба на силите си.

— Това е идиотски начин да се управлява остров — злобно забеляза Орсино. — Вас, мръсници такива, ви изгониха от Северна Америка, защото бяхте неспособни да я управлявате свястно, а сега виждам че не можете да се справите дори и с един въшлив малък остров, само на пет километра от брега — и добави саркастично: — Наистина забравям, че те имат вещици.

— Затваряй си устата, гангстер, предупреждавам те — все още се усещаше истеричната нотка. След това офицерът продължи унило: — Не исках да кажа това. Съжалявам. Ти дойде и ме спаси, в края на краищата.

— Учуди ли те?

— Да. На два пъти. Първия път беше, когато сам поиска да излезеш. Предполагам, че би могъл да не ми помагаш, след като си роден там, откъдето идваш. Може би ако се върнеш при нас, Правителството ще ти прости и ще забрави. Но не, всъщност, едва ли — той поспря, очевидно търсеше как да смени темата. Все още изглеждаше напълно уверен, че ще се върнат обратно в морската база и Орсино ще отговаря за делата си. — На какъв кораб прекоси океана?

— Атомната подводница „Тафт“ — отвърна Орсино. Щеше да се изяде от яд, когато разбра, че се е изпуснал.

— „Тафт“? Това е подводницата на баща ми! Капитан Ван Делен. Как е той? Аз слизах към пристанището, когато… когато започна скандалът.

— Той е мъртъв. Беше на палубата, когато започна потапяне по тревога.

Офицерът за момент замълча и след кратък, несъзнателен смях, изпълнен с недоверие, промълви:

— Лъжеш. Неговият екипаж не би позволил да се случи това. Те го обожават. По скоро биха оставили подводницата да отиде по дяволите, отколкото да я потопят без шкипера.

— Виновен е командор Гринел. Той заповяда потапяне и наруга екипажа, когато поискаха да вземат баща ти вътре. Съжалявам.

— Гринел — промълви офицерът. — Гринел. Да, познавам командор Гринел. Той е… той е добър офицер. Сигурно го е направил, защото е трябвало. Разкажи ми, моля те.

Това беше повече, отколкото Орсино можеше да понесе.

— Баща ти беше убит — глухо започна Чарлз. — Знам го, защото Гринел ме постави на радара — а аз не разбирам и бъкел от показанията на това дяволско нещо. Той ми нареди да извикам: „Вражески самолети“ и аз го направих, защото не подозирах какво ще последва. Гринел използва това като повод да заповяда потапяне, докато баща ти спеше на палубата. Един мускул на бузата потрепваше в съня му, толкова беше уморен. А твоят добър офицер го уби.

Момчето изхлипа. После попита със сух, сподавен глас:

— Политика?

— Политика — отвърна Орсино. — Гринел очевидно очакваше да ме използва като агент, затова ми разказа причината. Той уби баща ти, за да може един таен социократ да поеме командването на подводницата. Някой, който се представя за конституционист, но в действителност е социократ.

— Аха. Командор Фолкстоун. Поддръжникът на Конституцията на Киндлър. Социократ, така ли? Гринел и Фолкстоун, а?

Орсино подскочи, когато картечницата на офицера избълва дълга серия. В мрака не се чуваха врагове, явно куршумите бяха предназначени за двамата отсъстващи. Не каза нищо.

— Трябва да се доберем до Исландия — мрачно се обади офицерът.

— Исландия?

— Там се намира Централният комитет на конституционистите. Това е неспазване на Споразумението от Фрайберг. Това означава, че ние ще предизвикаме социократите, и ако те не направят пълна реституция — обявяваме война.

— Не разбирам за какво говориш, Ван Делен. И какво имаш предвид под „ние“?

— Ти и аз — ти знаеш какво се е случило и ще бъдеш проверен с детектора на лъжата.

— Господине, ако те ме проверят с детектора на лъжата, аз ще бъда убит още преди да съм станал от стола.

— Не и ако Централният комитет на конституционистите стои зад гърба ти — изрече офицерът остро като заповед. — По дяволите, човече, защо се колебаеш? Не си ли конституционист?

— Боже господи, не! Как мога да бъда нещо такова, като току-що съм попаднал във вашето — в териториите на Правителството?

— Но нима не вярваш в основните принципи на конституционизма?

Орсино попита предпазливо:

— Какви са те?

— Достойнство на индивида. Държавно управление чрез закони, а не чрез личности. Уважение към семейството. Лоялност към партийната организация.

Орсино внимателно премисли. Достойнство на индивида? Не, той се съмняваше, че би могъл да вярва в такива неща. Индивидите често са жалки и постоянно грешат. У дома винаги се е справял по-добре, когато не е робувал на такива строги, префърцунени възгледи.