Синдик

— Не мога да Ви помогна много — отвърна Лий. — Той дойде направо при мен и ми каза кой е. Аз, разбира се, също го познах. Виждала съм го доста често на Лонг Айлънд да играе поло, проклетия сноб. Не е голяма клечка в организацията, но е много близък на Ф. ДЖ. Тейлър. Орсино е сирак. Не зная дали Ф. Дж. Тейлър го е осиновил в действителност или не. Мисля, че не.

— И не е възможно да грешите?

— Не е възможно. — Тя се разтрепера. — Господи, командор Който-и-да-бяхте, мислите ли, че мога да забравя някое от тези проклети подигравателни лица? Или онова, което ми сториха тези хора? Докарайте отново детектора на лъжата! Настоявам за това! Не искам да бъда наричана лъжкиня, чувате ли? Докарайте детектора на лъжата!

— Моля Ви, моля Ви — утешаваше я Гринел, — аз Ви вярвам, скъпа. Никой не се съмнява във Вашата честност. Благодаря за помощта, и лека нощ! — Той напусна стаята, следван от лейтенанта. Когато вратата се затвори, се обърна рязко към него:

— Е, господине?

— Детекторът винаги показва, че говори истината — сви рамене лейтенантът. — Престанахме да го използваме при нея. Убедени сме, че тя е на наша страна. Заслужава дори да стане пълноправен гражданин.

— Да вървим тогава — те заслизаха по стълбата, командор Гринел отпред, както изискваше флотският етикет.

Зад заключената врата Лий Бенет се беше хвърлила върху леглото със сухи очи. Искаше да заплаче, но сълзите все не идваха. Не и откакто онези трима пияници демонстрираха върху нея своята мъжка сила и безнаказаността си като членове на Синдик… Тя вече не можеше да плаче.

Чарлз Орсино — един от тях. Тя се надяваше да го хванат и убият, но бавно. Знаеше, че това би било справедливо. Защо тогава се чувстваше като убийца? Защо си мислеше непрестанно за самоубийство? Защо? Защо?

* * *

Неусетно се развиделяваше. Чарлз първо успя да различи върховете на дърветата на фона на небето, след това малко от терена пред себе си и накрая две сенки, които бавно се превърнаха в проснати полуголи тела. Едното от тях, разкъсано от 50-калиброви куршуми, беше женско. Другото беше тялото на брадат гигант — този, с когото се бяха борили в тъмното.

Чарлз изпълзя сковано да го провери. Видя, че е бил ранен с куршум в бедрото. Жената беше, по-точно бе била, жилеста белокоса старица. Някакъв животински череп, привързан със сухожилия към темето й, висеше като накит; тялото й беше татуирано със сини полумесеци. Офицерът също се приближи и застана до нея.

— Вещица. Централна фигура от религията им, ако това може да се каже така.

— Някаква нова религия? — попита Чарлз. — Скоро ли се е появила?

— Не. Доколкото знам, това е смесица от древни вярвания, още отпреди християнството. До размириците е била извън закона. После се разпространила из цяла Европа. Мръсна работа. При всяка нова луна правят жертвоприношения с животни. Два пъти годишно — човешки жертвоприношения. Какво може да се очаква от хора като тях?

Чарлз си припомни, че съгражданите на офицера варят непокорните роби.

— Ще видя дали мога да направя нещо с джипа…

Офицерът приседна върху мократа трева.

— Каква полза? — промърмори уморено. — Дори и да тръгне отново. Дори и да се върнем в базата. Те ще искат да те убият. Може да искат да убият и мене, след като са убили баща ми — той опита да се усмихне. — Имаш ли някакви козове, гангстер?

— Може би — бавно отвърна Орсино. — Какво знаеш за жена на име Лий… Бенет? Работи за ОНИ.

— Доведена тук от ДАР. Златна мина, пълна с информация. Но е малко чалната. Защо те интересува?

— Има ли някакво влияние? Призната ли е за гражданин?

— Никаква е. Просто я използват от разузнаването, за да попълнят данните си за Синдик. Самата тя не може да стане гражданин, освен ако не се омъжи за такъв и не бъде натурализирана. Какво общо имаш с нея, за Бога? Познавал ли си я преди, в Синдик? Сега едва ли би могла да направи нещо за теб.

Чарлз вече не го слушаше. Беше открил причината. Ключът за възстановяване на личността на Лий Фалкаро беше клетвата за вярност и превръщането й в гражданин на Правителството, както беше станало и при него. А този ключ не беше превъртян, защото бандата пирати не искаха или нямаха нужда от жени в класата на привилегированите граждани. Една подробност от наредбите на Правителството — но такава, която би оставила Лий Фалкаро завинаги в обвивката на изкуствената й двойничка. Проверки с детектора на лъжата — да. Скополамин — да. Но за една жена няма клетва за вярност след това.

Без да бъде задействан ключът, Лий Фалкаро представляваше неексплодирала бомба в нервния център на Североамериканската флота. Как да я обезвреди?

Той обясни на офицера:

— Натъкнах се на нея в Ню Портсмут. Тя ме познаваше оттатък. Предаде ме…

Наведе се над локвата и жадно отпи. Водата малко притъпи пристъпите на глада.

— Ще се опитам да оправя джипа.

Ван Делен кимна одобрително, свлече се върху мократа трева и заспа.