Читаем Синдик полностью

Управление чрез законите, а не чрез хората? Не и на територията на Синдик. Синдик е основан на управление чрез личности, а не чрез закони, и при това доста добро. Чичо Франк казва, че ще продължава да бъде добро управление, само дотогава, докато се запази нравствеността и почитта към управляваните. Докато нещата в Синдик не тръгнат много по-зле, би било лудост да се премине към управление чрез закони.

Уважение към семейството? Да, разбира се. Дотолкова, доколкото семейството заслужава уважение, той ще го уважава.

Лоялност към партийната организация? Това зависи изцяло от самата организация. Без съмнение конституционистите са мръсни убийци, също като социократите.

— Предполагам — каза той бавно, — че в сърцето си съм конституционист. В края на краищата, някои схващания са универсални.

— Радвам се, че можеш да го кажеш. Когато остави картечницата, за да ми помогнеш, разбрах, че си заблуден, но в същността си — разумен.

„Спечелил си го — каза си Орсино, — но не бъди толкова глупав да разчиташ на това. Главата му е замаяна от глад и безсъние, от шока от смъртта на баща му. Ти му помогна в смъртна схватка и в него се пробуди духът на другарството: «Човекът, който пази гърба ми, как мога да не му вярвам, как смея да не му вярвам?» Но нещата ще се променят, след като си отспи. Трябва да го използваш, доколкото можеш.“

— Какви са плановете ти? — попита направо.

— Трябва да се измъкнем от Ирландия с подводница или самолет — замисли се офицерът. — Не можем да отидем в Ню Питсмут в Комитета по корабоплаване, те са социократи. Господи! Може би дори Комитетът по подводниците и Комитетът по авиацията са загнили, ако е вярно това, което ми каза за Фолкстоун! Гринел е съобщил на социократите, че ти си извън контрол.

— Какво означава това?

— Смърт — отвърна младежът.

<p>XII.</p>

След като привърши с официалния си доклад, командор Гринел се отправи към кръчмата. Беше след полунощ, когато случайно отбил се в кръчмата лейтенант от ОНИ му съобщи за инцидента.

— Какво? — изрева Гринел. — Коя е тази жена! Къде е тя? Веднага ме заведете при нея.

— Командоре! — втрещено извика лейтенантът — Та аз току-що пристигнах.

— Чу какво казах! Веднага!

Нещастният лейтенант се оплете в извинения, докато Гринел се обличаше. По обратния път към сградата на ОНИ той се поинтересува от подробностите. Лейтенантът с готовност напрягаше паметта си.

— Докарана е при една акция на разузнаването, командоре. Лейтенант командор Якоби беше в Синдик за вербуване на хора, саботаж и разузнавателна мисия. Един от ДАР му прехвърлил момичето. Действителен член на Синдик. Безценен. И, както казах, тя е идентифицирала Чарлз Орсино, друг член на Синдик. Защо се интересуваш толкова от нея, ако мога да те попитам?

Командорът искаше да го скастри: „Не, не можеш“, но не посмя. Сега трябваше на бъде честен и открит. Само един намек, че се опитва да прикрие нещо, би опряло ножа до гърлото му.

— Мъжът е от моите хора, лейтенант — обясни Гринел. — Или момичето греши, или Ван Делен, с неговия полиграф, и аз сме били подведени от някаква съвсем нова технология.

„Добре измислено“ — поздрави се сам Гринел. „Ван Делен и апаратурата… Може би апаратурата наистина не беше наред? Но това беше малко вероятно. По-скоро Уиман беше успял да ги заблуди с перфектните си отговори при разпита“.

Сградата на ОНИ имаше два етажа и мансарда, облицована с дърво. Вече беше започнала да гние от ирландската влага.

— Настанили сме я на третия етаж, командоре. До там се стига по подвижна стълба.

— Защо, за Бога? — те минаха край изненадания от късното посещение пазач на сградата, през празните офиси на първия и втория етаж.

— Честно казано, имаме известен проблем с охраната й.

— Иска да избяга?

— Не, нищо подобно, поне не засега. Отдел Г-2 към морската пехота и гвардейското разузнаване искат да ни я измъкнат. Първо опитаха по канален ред, а след като не успяха — със сила. Надяваме се да я запазим, поне докато съобщението достигне Исландия. След това, естествено, ще останем с пръст в устата.

Лейтенантът се засмя на плоската си шега. Гринел пухтеше нагоре по стълбата, без да реагира.

Вратата и ключалката към стаята на Лий Бенет бяха впечатляващи. Лейтенантът почука.

— Будна ли си, Лий? Един офицер иска да поговори с теб за Орсино.

— Влезте.

Лейтенантът издърпа резетата и отвори вратата. Момичето седеше в мрака до единствения прозорец на стаята.

— Аз съм командор Гринел, скъпа — започна разузнавачът. След осем часа, прекарани във вертепа, той изпитваше истински бащински чувства към нея. — Ако моментът не е съвсем подходящ, бих могъл да дойда и в удобен час…

— Всичко е наред — равнодушно отвърна момичето. — Какво бихте искали да знаете?

— Идентифицирали сте един наш агент като Чарлз Орсино — това беше голям удар за мене. Командир Ван Делен, който загина със смъртта на храбрите само преди няколко дена, го прие като успешно вербуван, а така, трябва да призная, го приех и аз. Той премина и двете изпитания — разпитите и полиграфа.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука / Проза