Синдик

Чарлз извади скъсания щифт от предавателната кутия и го замени. Блокирал двигател, помисли си презрително. Офицер, а не може да определи дали двигателят е наред. Ако някога успея да се измъкна от тук, ние ще ги изтрием от лицето на земята — или по-вероятно просто да ги отървем от техните тъпи социократи и конституционисти. Останалите може и да са по-нормални. С изключение на тези копелета, гвардейците, разбира се. Лоша работа. Да се надяваме, че ще се изтрепят взаимно.

Нещо погъделичка кръста му. Посегна да го отстрани и усети студенината на метал.

— Обърни се бавно, или ще те заколя като свиня — изръмжа басов глас.

Той се подчини. Хладният метал, опрян сега в гърдите му, беше острие на копие с формата на листо. Държеше го червенокос, червенобрад, широкоплещест гигант, чиито синьо-зелени очи бяха студени като смъртта.

— Завържи го — каза някой. Друг полугол мъж изви китките му зад гърба и ги свърза с въже.

— Спъни му краката — гласът беше женски. Някакво въже или сухожилие беше завързано около глезените му; между двата края оставаха свободни 50–60 сантиметра. Той можеше да ходи, но не и да тича. Гигантът отдръпна копието си и отстъпи настрана.

Първото нещо, което Чарлз видя, беше че лейтенант Ван Делен от Североамериканската флота беше спасен завинаги от своите съмнения и терзания. Бяха го проболи и заковали към земята, докато спеше. Чарлз се надяваше поне да не е усетил болка. Сигурно беше така. Силата на удара на широкото острие на копието трябва да е била страхотна. Второто което видя, беше гъвкаво и буйно момиче на около двадесет години. То нежно извади животинския череп от косата на мъртвата вещица и го привърза към червенокосата си глава. Това явно бе религиозен акт с голямо значение, ако се съди по въздействието което оказа върху шестимата диваци. В момента когато постави черепа на главата си, те инстинктивно се отместиха крачка-две, и сведоха глави към нея. Без съмнение тя вече беше на власт.

Вещица, помисли си Орсино. „Било е тайно движение, докато не са започнали размириците… Мръсна работа… човешки жертвоприношения два пъти годишно.“

Момичето се приближи към него и, както при завъртане на калейдоскоп, групата се разпадна и образува нова фигура. В центъра й отново бе тя. Чарлз си помисли, че никога не бе виждал лице, върху което така ясно да е изписано съзнанието за собствената му власт. Дребен, незначителен владетел на варварско племе, тя се държеше, като че ли беше императрица на вселената. Дори едрата сива въшка, която пълзеше от косата към челото й, не можеше да развали това впечатление. Носеше омазаната животинска кожа, като че ли беше царствен плащ. Това допълваше лудостта или безграничната религиозна власт. А очите й не бяха очи на луда.

— Ей, ти — студено каза тя, — как са джипът и картечниците? Могат ли да се използват?

Той се засмя нервно на тези думи, излезли от устата на принцеса от каменната ера. Вдигнатото копие го отрезви моментално.

— Да — отвърна, — да, госпожице.

— Покажи на хората ми как работят — каза момичето и клекна на тревата.

— Моля, но може ли преди това да получа нещо за ядене?

Тя кимна безразлично и един от мъжете препусна през храсталака.

* * *

С развързани ръце и лице, омазано с лойта от парчето еленско месо, което бе изял, Чарлз посвети деня на обучението на шестимата диваци в конструкцията, частите, поддръжката и работата с джипа и 50-калибровата картечница.

Те учеха без капчица любопитство. Със същия успех би могъл да им каже, че в пълнителя има малки зелени човечета, които се разгневяват, когато ги закачат със спусъка, и изритват куршумите с малките си крака. Горе-долу се научиха да палят, управляват и спират джипа. Горе-долу се научиха да зареждат, да се целят и стрелят с картечницата.

По време на уроците момичето седеше абсолютно неподвижно, първо на сянка, след това припичайки се на слънце, след това отново на сянка. Но слушаше през цялото време. Накрая каза:

— Повтаряш им едно и също. Това ли е всичко?

Чарлз забеляза, че копието беше насочено към ребрата му.

— Има още много — забързано отвърна. — Но ще ни трябват месеци, за да го научат.

— Сега те могат да си служат с колата и картечницата. Какво повече трябва да знаят?

— Ами, какво трябва да направят, ако нещо се повреди.

Тя каза с вид на опитен професионалист:

— Когато нещо се повреди, се започва отначало. Това е всичко, което може да се направи. Когато приготвям смъртоносно вино за остриетата на копията и то не убива, то е защото нещо не е било както трябва — или дума, или знак, или ненавреме откъснато растение. Единственото, което може да се направи тогава, е да се приготви отново отровата. С натрупването на опит човек започва да прави по-малко грешки. Така ще бъде и с мъжете, когато работят с джипа или картечниците.

Тя кимна незабележимо към един от воините и той вдигна копието си.