Синдик

Девойката-вещица се отдалечи. Копиеносците заведоха Марта и сащисания Чарлз в края на селото, където джипът стоеше, заобиколен от лозница, по която бяха навързани пера и кости. Копиеносците я гледаха боязливо, като че ли беше ограда с високо напрежение.

— Разкъсай я — нареди един от копиеносците на Чарлз. Той се подчини и копиеносците въздъхнаха с облекчение. Марта престана да се мръщи и огромните й очи се вглеждаха ту в него, ту в лозата, въргаляща се в прахта.

— Нищо му няма — каза тя на един от мъжете.

— Това е защото е от отвън — обясни копиеносецът. — Не знаеш ли, малката? Чужденците не усещат мощта на богинята. На тях им действа ето това! — Той вдигна копието си и бодна Чарлз по бедрото. Всички се засмяха, включително и малкото момиче. Но след малко тя отново посърна и очите й плувнаха в сълзи.

Копиеносецът се обърна към Чарлз:

— Давай, учи я! Ударниците на картечниците са извадени, а ако се опиташ да подкараш джипа ще те пробода с копието. А сега започвай — копиеносците наклякаха в тревата около джипа. Малкото момиче се отскубна рязко, когато Чарлс улови ръката му, и се опита да избяга, но един от копиеносците я хвана без усилие и я блъсна обратно в кръга. Тя докосна леко джипа и замръзна, пребеляла.

— Марта — започна Чарлз внимателно — няма от какво да се страхуваш. Картечниците не могат да стрелят сами, нито пък джипът ще тръгне, ако не го подкараш. Аз ще те науча какво да правиш с тях, така че да можеш да убиеш всеки, когото не харесваш, с картечниците и да тичаш по-бързо от сърна с джипа…

Май говореше на оня що духа. Детето мърмореше нещо, гледайки втрещено ръката, с която беше докоснало джипа:

— Разбирам, така е станало. Там отива мощта. Може ли богинята да го порази — не. Мощта сега ме е напуснала. Аз я усетих — тя погледна по-спокойно към Чарлз и каза: — Хайде. Учи ме, върши си работата.

— Марта, за какво говориш?

— Сестра ми се страхува от мене, затова се опитва да ми отнеме мощта. Не знаеш ли? Май не. Богинята мрази желязото и машините. Аз имах мощта на богинята в себе си, но сега тя си е отишла; чувствам го. Вече никой няма да се страхува от мен. Лицето й се изкриви и тя настоя: — Покажи ми как работят картечниците.

Той започна да й обяснява, докато заобиколилите ги копиеносци наблюдаваха и се хилеха; подхвърляха глупави шеги за детето, както всички правят с детронираните тирани. Тя не даваше вид, че ги чува, прилежно повтаряше след него имената на частите и операциите при зареждането на оръжието. Чарлз почувства, че малката беше светла и добра личност. Когато му се удаде възможност, прошушна:

— Съжалявам за това, Марта. Идеята не беше моя.

— Зная — безрадостно прошепна детето. — Аз те харесвам. Съжалявах, когато другият чужденец ти взе вечерята. — Тя избухна в плач. — Вече никога нищо няма да мога да виждам. Никой никога няма да се страхува от мен — и захлупи лицето си на рамото му.

Той машинално я погали по главата и се обърна към наблюдаващите ги, хилещи се мъже:

— Не отивате ли прекалено далече? Нали получихте това, което искахте?

Главатарят се привдигна, изплю се и седна в джипа.

— И аз мисля така — рече. — Хайде, момиче — той издърпа Марта на седалката и подкара към колибите на селото.

Чарлз се потътри обратно на крачка пред върховете на копията. Заведоха го обратно в колибата на ковача и го натикаха през отвора й.

— Мислех си за това, което ми каза онзи ден — засия Кенеди, търкайки с пилата острие на стрела. — Когато казах, че за да промениш една молекула в настоящето, трябва да промениш всичките молекули на миналото и ти отвърна „може би“, аз си помислих, че това, което целиш е…

— Кенеди, моля те, млъкни поне сега. Трябва да помисля.

— В какъв смисъл, Чарлз? Да не искаш да кажеш, че тъй като си рационално животно…

— Млъкни, или ще те ударя с някой камък по главата. — той почти беше готов да го направи. Кенеди се сви пред огнището, изглеждаше обиден и уплашен. Чарлз приклекна, хванал главата си с ръце.

„Аз те слушах.“

Повтарящите се опити на Правителството да се справи с аборигените. Опити, които все не успяваха.

„Вече никога нищо няма да мога да виждам.“

Начинът, по който девойката-вещица беше повалила противничката си — но това беше само предположение…

„Аз те слушах. Защо си изневерил на своите братя?“

Той не беше говорил за това пред никого, нито пред нея, нито пред бедния Кенеди.

Той си спомни за пси-енергията. Стар предразсъдък, също като id-ego-superego — триадата на побърканите психолози. Вектори на съзнанието, глупости. Но все пак…

„Аз те слушах. Защо си изневерил на своите братя?“

Чарлз заби юмрук в пясъка на пода с безсилен гняв. Той полудяваше, също като Кенеди. Дали девойката-вещица и Марта владеят пси-енергията? Той се присмя над самия себе си: Това е толкова общ въпрос!