Синьочервения Метусалем

— Отлично! — отвърна Дегенфелд. — Ама откъде пък се сдобихте с тоя тоалет?

В интерес на истината трябва да кажем, че според китайските представи Търнърстик правеше извънредно голямо впечатление.

— Купих го от Сингапур — поясни той. — Там поръчах да направят и надписа върху ветрилото.

— Можете ли да го прочетете?

— Не. Що се отнася до китайското четмо, то там не стоя здраво на нозете си. Прочетете го, моля ви.

Дегенфелд разгледа внимателно знаците и обясни:

— Китайците нямат „р“; те го произнасят като „л“. Ето защо е трудно да се дешифрира първата сричка. Сигурно трябва да се каже Тър вместо Тъл?

— Естествено. Та нали това е моето име, преведено на китайски.

— Аха, тогава съмнението отпада. Следователно надписът гласи: „Тър-нинг сти-кинг Куо-нган та-фу-тсианг“. Вярно ли е?

— Така мисля. Можете ли да го преведете?

— Да. Той гласи: „Търнърстик, великият генерал-майор екселенц“. Ама какъв бяс ви е прихванал, капитане! Претендирате да сте генерал-майор, че и на това отгоре велик, което значи прославен, а?

— Че защо пък не? — ухили се запитаният. — Без съмнение имам разум колкото един китайски генерал-майор.

— Но ако трябва да докажете, че наистина сте такъв?

— На оня, който ми го поиска, ще му го докажа веднага, и то с тези мои два добри пестника. Това е легитимация, на която сигурно никой китаец няма да противостои. А какво мислите за това тук? — Той приповдигна леко шапката и изпод нея тутакси се плъзна скритата до този момент изящна плитка.

— Пен-тзе — засмя се студентът. — Една истинска, същинска пен-тзе, плитка, както се води по книгите. Как я закрепихте?

— Виси на извънредно фина, почти невидима мрежа, която съм нахлузил върху собствената си коса. Виждате, че съм напълно подготвен да предприема един излет до Небесните синове.

— Стига само да не рискувате твърде много!

— Да рискувам? Като че не зная! Капитан Фрик Търнърстик винаги знае какво прави. Спомняте си само за моята лекота в говора, за моите окончания и диалекти! Какво може да ми се случи? Освен това съм роден немец и американски гражданин. Какво може да ми се случи щом се държа като джентълмен? Нищо, хич нищо! Аз си притурих титлата, та господа китайците да не вземат да си помислят, че живея само от бъзова супа. Какво биха могли да имат против? И тъй, аз съм готов за тръгване. Трябва само да кажа на кормчията още едно-друго. С вас как стоят нещата? Приключихте ли с приготовленията?

— Големи приготовления нямам за правене. Свършите ли с кормчията, тримата можем да се присъединим към вас. Та нали няма да вземаме багаж, значи бързо ще се оправим.

— Е, чак толкоз бързо, колкото си мислите, няма да стане. Там идва полицейската лодка, на чиито пасажери ще трябва да даваме отчет. Щастие, че не идваме от някоя заразена област и нямаме болни на борда, в противен случай щяха да ни поставят под карантина, а тя трае до десет дни. Всъщност би трябвало тази лодка да ни посрещне още далеч навън.

Лодката пристана и на борда се качи полицейският комисар с доктора и един младши чиновник. Бяха англичани, та нали Хонконг е английско владение. Те се учудиха немалко, когато Търнърстик им се представи като капитан. Но като размениха някоя друга фраза с него, разбраха що за чудак е и полагаха усилия да задават служебните си въпроси със сериозна учтивост. Намериха всичко наред и тъй като кормчията щеше да се погрижи за по-нататъшното, на храбрия капитан вече нищо не стоеше на пътя, когато те си отидоха, да се оправи към сушата.

Докато траеха горните преговори на един от притежателите на многобройните лодки, натискали се преди малко насам, се бе удало все пак да пристане до бордовата стълбичка и да се качи на борда. Беше стар китаец в мръсно облекло, босоног и с огромна тръстикова шапка на главата. По тила му се спускаше мизерна къса плитчица като опашката на някой плъх, а на чипото монголско носле танцуваха грамадни очила. Когато забеляза, че капитанът се кани да го прогони гневно, той го изпревари, запитвайки го учтиво, и то на употребявания тук пиджин-инглиш:

— Money, money! To want you money? I am money-exchanger; to be banker. I will exchange!23

Той беше чул част от разговора на Търнърстик със служителите и знаеше следователно, че капитанът въпреки скъпото си китайско облекло не е местен жител. Неговото предложение тутакси ликвидира яда на Търнърстик, който бе убеден, че малко дребни пари в джоба винаги са от полза. Ето защо навъсената физиономия на капитана се поясни. Той измъкна от джоба на шалварите си един дълъг, дебел, добре натъпкан кожен портфейл, извади една банкнота и каза, ама не на английски, о, не, защото нали искаше да бъде смятан за китаец:

— Да, да! На мен необходиминг монетенг, дребнанг монетенг. Обеменетунг ми единг доларенг!

Той размаха банкнотата пред сарафина. Оня опули очи, сащисай от тоя китайски и отговори:

— I can not understand. I shall exchange this dollar?24

— Ja, yes, oui!25 Та налинг достатъчност яснинг го каза-хенг!

Въпреки това китаецът поклати леко глава. Но понеже поне онова yes бе разбрал, поиска да знае:

— Which money to wish you?26