Синьочервения Метусалем

Той ги поздрави със сърдечно добре дошли — при това на английски — като ги покани да бъдат негови гости и останат, докогато им харесва.

Когато те слязоха сега от конете, работниците веднага се заеха да отведат животните в обора. Гостите бяха поведени лично от стопанина към приемната зала. Тя беше най-голямата стая в партера, подредена изцяло по китайски образец, и съдържаше много маси и столове, което даваше да се предположи, че чичо Даниел често има многобройни гости.

Той ги помоли да се настанят временно, докато даде разпорежданията си, и се отдалечи. Той и Лианг-си тръгнаха с него, без да ги е поканил. Сигурно имаха намерение да му обяснят, че сегашните му гости заслужават особено уважение и внимание.

— Значи т’ва е чичо Даниел — рече Готфрид. — Допадна ли ти?

Рихард, към когото бе отправен въпросът, не отговори. Той не беше в състояние да каже и една дума — толкова голямо бе вътрешното му вълнение.

— Глупав въпрос! — разсърди се Метусалем.

— Да, сега аз съм мистър Джоунс от Оксфорд. Оттам би трябвало да идва интелигентността! По-духовито име Лианг-си не би могъл да ми избере. Впрочем на мен тук ми харесва изключително много. Само дет’ чичо Даниел ми изглежда много непредпазлив човек. Да остави толкоз пари вън, и при туй китайците са наобиколили масата!

— Никой не би взел оттам и най-дребната монета — отвърна Ван Беркен, който бе останал при тях. — Те толкова обичат господаря си, че веднага ще отритнат от себе си онзи, който посегне и на една ли. Всеки човек е добър, ако подходите правилно към него.

Скоро чичото се върна с Той и Лианг-си. С двойно по-учтив тон каза на немците, че е научил колко им е задължен Лианг-си, и повтори молбата да останат възможно по-дълго при него и да се считат като членове на семейството му.

— Истинско семейство аз нямам — добави. — Моите работници представляват семейството ми, а на добре дошлите гости, каквито сте вие, гледам като на свои роднини, докато са при мен. И тъй, чувствайте се като хазаи на моя дом и не премълчавайте нито едно желание, което бих могъл да изпълня! Сега ще ви посоча стаите, които ще обитавате.

Той ги качи на първия етаж. Там ги заведе най-напред в собствения си апартамент, мебелиран напълно по европейски. Състоеше се от всекидневна, спалня и кабинет и очевидно му доставяше голямо удоволствие, защото обясни на Метусалем, че тук човек можел да се чувства като у дома, в отечеството си.

— Имам още една такава стая — каза, — предназначена за европейци. Понякога се случва да ме посети някой такъв от Кантон или Хонконг, или пък някой мандарин, отбил се мимоходом при мен, да изяви желание да поживее веднъж по европейски маниер. Такива господа получават въпросното помещение, в което ще се настаните сега вие, мистър Уилямс.

Именно така бе наречен студентът от Лианг-си. Той получи една прелестна стаичка за гости, в която наистина и един мандарин би могъл да се почувства много добре. В съседство щяха да живеят Рихард и Готфрид, а до тях — Търнърстик и минхер. Метусалем говореше нелошо английски, а Рихард бе изучавал този език като втора специалност. Двамата можеха да минат за англичани, а също и Търнърстик. Но не така стояха нещата с Готфрид, който наистина говореше завалено стотина думи, ала не биваше да изрече нито една, защото иначе чичо Даниел щеше да забележи, че няма как той да бъде мистър Джоунс от Оксфорд.

Сега домакинът се извини, че трябва да се отдалечи за малко, тъй като имал ангажимент с работниците. Щял обаче да им прати господин Ван Беркен, който с удоволствие ще им прави компания.

Малко по-късно им бяха поднесени разхладителни напитки, а след това дойде Ван Беркен да ги осведоми, че ще им служи като водач, в случай че поискат да разгледат предприятието.

— Ja, ik wil de olie zien; ik ga nwe. (Да, аз искам да видя земното масло. Идвам с вас.) — обади се дебелият.

Останалите също изразиха съгласие. След дългото седене на седлата една разходка щеше да е много приятна и ето как започнаха обиколката си край разпрострелите се нашироко съоръжения на предприятието.

Никой от тях досега не бе виждал по какъв начин се добива петролът и как се преработва. Ван Беркен ги развеждаше навсякъде и им показваше всичко. Те имаха чувството, че се намират в някой петролодобивен район на Америка. Много скоро съумяха да си създадат представа за значението, което чичо Даниел имаше за тази околност, а и за цялата провинция.

Минхер беше изцяло пленен от огромното предприятие. Той се заслуша с голямо внимание, когато Ван Беркен изброи какви доходи носи то на притежателя. Разглеждаше всичко с удвоено внимание и най-заплетеното наглед съоръжение възбуждаше интереса му, говореше си сам, от някои места изобщо не можеше да се откъсне и накрая поде решително:

— Zegt gij eens uw breeder spreekt ook nederlands? (Кажете, вашият брат също ли говори нидерландски?)

— Jaffia. (Да.)

— En hij komt werkelijk naar Ho-tsing-ting? (И наистина ще дойде в Хо-тзинг-тинг?)