Синьочервения Метусалем

— Да! Тъкмо той е, заради когото изобщо се предприема това пътуване. Ако не се разбързам, та утре да сме вече зад всички планини, то от това екзотично пътешествие хич нищо няма да излезе. Аз буквално поставих майка му натясно и трябва да отпътуваме, преди да е размислила.

Той бързо излезе.

Готфрид поклати глава, почеса се с две ръце зад ушите, отправи поглед към един голям китайски дракон-фенер, висящ от потона, и заговори:

— Висиш си тука, старий идоле, и ма зяпаш подигравателно в лице! Аз нивга не съм ти истински вярвал. Откак ти тук нашия зенит зае, при нас са Китай и Дявола засели. Подозирам даже, че ти посред нощ са носиш свободно наоколо кат’ някой дух и призрак. Появяваш са на Метусалема в сънища и си му внушил мисъл напусне свидно отечество, та да се храни по брегове на Жълто море с печени дъждовни червеи, задушени стоножки, пържени водорасли, мариновани саламандри и варени миши опашки. Засрами са! Само че няма можеш са хвалиш, че него си на гибел завел. Аз ша го съпровождам кат’ негова Зорница и Вечерница. Ний ша са сражаваме победоносно срещу твои братовчеди и братовчедки, срещу дракони, чудовища и китайци, а когат’ са върнем ша ги закачим тук кат’ трофеи, та да та ядосват, както ти мен дразниш. Презирам та!

Той си тръгна и отиде да се осведоми при хазайката как му е текнала на неговия господар мисълта да се отправи към Китай.

Междувременно Метусалем не бе стигнал кой знае колко далеч. Пред вратата на китайския дюкян той се позамисли и влезе.

— Е? — попита го синът на Средното царство. — Писмото ли връщате?

— Не. Моята хазайка е получателката, така че не е необходимо да се безпокоите повече по въпроса. Но кажете ми, моля, как попадна в ръцете ви?

— Чрез моя доставчик от Куанг-чеу-фу7, на когото е било предадено за мен.

— Съобщи ли ви този хер кой е подателят?

— Не. Дава ми указания да издиря адресанта или наследниците му, да им връча писмото, и да се погрижа да отговорят веднага. Мястото, до което трябва да изпратят отговора, било посочено в писмото.

— Това е вярно. Но ние решихме да не отговаряме писмено, а самите да отидем там, именно Рихард Щайн, аз и моя Готфрид фон Обой.

Сега бе ред на китаеца да се сащиса. Той се впусна в странни междуметия, при което въздигна ръце с широко разперени пръсти към небето и заклати глава ту на една, ту на друга страна, напомняйки периодичните движения на часовниково махало.

— Вие самият, вие лично се каните да отидете до Чунг-куо — Средното царство, Чинг-хоа — Средното цвете! — възкликна. — Да видите Тиен-чао — Небесната империя! Да тръгнете към Ки-тиен-тех — Храмът на небесните добродетели, към Шан-хоанг-ти — Планината на величествения господар! Как ви хрумна това? По кой начин стигнахте до тая мисъл?