— Щяха да й го отнемат. Аз, знаете ли, бях един… Независимо че бяха сами и никой не би могъл да ги подслуша, той се наведе над ухото на студента и прошепна: — …един осъден на смърт. Имах нещастието да попадна случайно сред метежниците. Знаете какво означава това в Чина. Бях невинен като млад Киа-ниао, като малък врабец в гнездо, ала бях видян при тях и щяха да ме погубят, ако не бях се спасил със светкавично бягство. Едва намерих време, колкото да се сбогувам с домашните си, да опаковам златните и сребърни кюлчета и тайно да ги заровя. Със себе си можах да взема само една малка част от метала, за да си подсигуря съществуването в чужбина.
— Във висша степен интересно! — забеляза студентът. — Та значи трябва да стана иманяр, а?
— Да. Виждате какво голямо доверие ви имам. Вие няма да ме измамите. Зная го със сигурност.
— Боже, опази! Каквото намеря, ако въобще намеря нещо, ще си го получите. Но къде се намират нещата? И къде да открия близките ви?
— Къде е заровено златото и среброто, ще се ориентирате лесно, понеже ще ви нарисувам един точен план. Необходимо ще е само да се ръководите по него, за да откриете кюлчетата. Но къде да попаднете на съпругата и децата ми, това, за съжаление, не знам.
— Няма да си отдъхна, докато не ги намеря, при предпоставката, че са все още живи — увери студентът, затрогнат от израза на искрена мъка, изписал се по лицето на китаеца.
— Възможно е да са били убити — рече онзи, — тъй като правораздаването в моето отечество не е така хуманно като тукашното. Там много често сродниците на провинения трябва да понесат същото наказание като него.
— Назовете ми селището, където сте се разделил с тях! Ще се отправя нататък и ако не ги намеря, ще тръгна по следите им, както индианецът проследява някоя диря. Но се надявам най-малкото да ви донеса достоверни сведения.
— Да, зная, че ще направите всичко възможно, няма да се спрете пред никаква жертва и няма да се стреснете от никаква опасност, за да върнете спокойствието в моето сърце. Аз ще запиша всичко, което е необходимо да знаете, и тази вечер ще ви предам бележките. Ще приложа и няколко препоръчителни писма до стари приятели, към които ще можете да се обърнете с пълно доверие. Те знаят, че съм невинен, и с готовност ще ви съдействат. Значи сте решен да се нагърбите с тази мисия?
— Напълно.
— В такъв случай от този миг ви считам за свой кие-чей, свой извънреден пълномощник, и ви питам: готов ли сте да ми дадете вашата конг-кеоу, вашата ненарушима честна дума?
— Вие я имате, ето ръката ми! — отговори Метусалем.
— Почакайте! — помоли Йе-кин-ли. — Ще приема думата ви според обичая в моята страна.
Той донесе едно пакетче тсан-хианг — разнасящи благоуханен дим пръчици, които китайците ползват при изпълнение на определени религиозни ритуали. Студентът взе една в лявата ръка; търговецът на чай стори същото, след което запали двете пръчици. Когато благовонният дим се издигна нагоре, той улови с десницата тази на Метусалем и произнесе с тържествен тон:
— Вие сте мой кие-чей. Като такъв трябва да действате точно така, сякаш сте самият аз. Не бива да храните задни мисли, нито пък в сърцето ви да има злоба и притворство спрямо мен. И тъй, ще имате ли сега добрината да ми дадете своята конг-кеоу, че ще изпълните според силите си заръката ми, и ще бъдете честен към мен и моите близки?
— Да — отвърна студентът. — Не мисля, че с тази церемония извършвам някакво езическо дело. Тя можеше и да не се състои, тъй като моята честна дума е като най-свята клетва. Но понеже това изглежда ще ви успокои, нека стане тъй както желаете. Обещавам ви да постъпвам така, както бихте постъпил самият вие. Това е едно честно немско обещание, на което можете да се осланяте!
— Вярвам и ви имам доверие. И това доверие ще съществува помежду ни, докато тези две тсан-хианг бъдат отново запалени край моя ковчег.
Той угаси пръчиците и после ги прибра, грижливо завити, в едно абаносово сандъче, в което имаше навика да съхранява само предмети от изключителна важност.
Ето как бе дадена честната дума, която щеше да има за студента значителни и необикновени последствия. Той се отдалечи сега, за да направи необходимите приготовления за предстоящото заминаване.
Глава 2
„Чинг, чинг, чин!“
Сред онези наши любезни читатели, живеещи в някой от пристанищните градове край Северно или Балтийско море, вероятно има такива, които са чували името Търнърстик или пък дори са се срещали очи в очи с този честен и много опитен моряк.
Капитан Фрик Търнърстик, един истински фризийски морски вълк, от дълги години бе на служба при един нюйоркски корабопритежател и понеже работеше предимно с американски моряци, бе трансформирал своето наистина странно немско име Дрехслерщок в английското Търнърстик8
. Въпреки че бе възприел някои американски привички, той си оставаше немец от най-чиста проба.