Читаем Синьочервения Метусалем полностью

Двамата, както господарят, така и ваксаджията, си бяха все още облечени, както хората бяха свикнали да ги виждат по родната „Хумболдтщрасе“. Рихард седеше до Метусалем, а няколко фута пред тях се бе курдисал познатият нюфаундлендер, който също като Готфрид се грижеше да се придържа към порядъка от родината.

Метусалем изпусна от устата си обичайните гъсти кълба дим и кимна добродушно на капитана, който тъкмо идваше отпред и се качи при тях на кърмовата палуба.

— Е, комодоре, как е? — запита Дегенфелд. — Ще видим ли скоро бреговете на Небесното царство?

— Ама, разбира се — отвърна запитаният. — Следобед вече ще сме хвърлили котва в Хонконг. Скоро платната там отпред, които имат същото направление, ще се увеличат.

— В такъв случай сме направили отлично плаване!

— Несравнимо! Скоростта ни е седемнайсет възела. А това говори нещо. За четири непълни дена от Сингапур дотук, нека някой друг го направи като Фрик Търнърстик!

— Да-а, вие и вашият добър кораб го постигнахте. Не съм и мислил, че толкова скоро ще мога да поздравя Китай.

— А знаете ли всъщност как да поздравите тази благословена страна на плитките?

— Е-е, как?

— „Чинг чинг!“ трябва да викнете. Това е истинският китайски поздрав.

— Я гледай! Да не би пък да говорите и малко китайски?

Търнърстик намести пенснето на носа, задържа го там здраво, защото то иначе като нищо щеше да се смъкне тутакси, метна укоризнен поглед към Дегенфелд и отговори:

— Как може да питате така! Та нали вечен студент като вас достатъчно дълго се е наприказвал в университета, за да знае, че човек не бива да засяга така капитан Търнърстик. Малко китайски! Тук сте акостирал пред топа и такела, отклонен най-малко на седем румба от курса! Взел веднъж въжето в ръка, аз го изтеглям изцяло.

— Значи много добре говорите китайски?

— Естествено! Как другояче?

Беше изговорено с тон, сякаш бе запитан дали може да пие вода.

— За мен това е нещо ново! — призна Дегенфелд. — Досега не сте обелил нито дума по тоя въпрос!

— Че за какво да говоря? За нещо, което се подразбира от само себе си, човек не вдига врява.

— Е, за мен находката, която направих във ваше лице, става толкова по-ценна. Вие дадохте дума да се присъедините към нас за няколко дни. За нас естествено е от най-голяма полза, че владеете свободно китайски.

— Я стига! Не си струва да се говори за това! Дребна работа! Но и вие сте изучавал китайски, както ми споменахте.

— Само две години.

— Повече от достатъчно, защото този език е най-лесният, който познавам.

— А аз считам изучаването му за извънредно трудно.

— Тук наистина поставихте едно много погрешно платно. Явно с неизбежния латински и гръцки сте изгубил верния курс. На когото главата е претоварела с класическа стока, не му остава място тъкмо за най-лесното. Заплават ли после такива преучили люде по света, не могат да отличат броненосец от плоскодънен каботажен ветроход за херинга. Да ви кажа, на мен китайският ми е направо вроден. Идва си като отвътре.

Метусалем бе опознал ахилесовата пета на капитана и каза с най-сериозен тон:

— Такова нещо може да се случи само на вас. Вие сте истински кит в морето на диалектите. Плувате из него с лекота и издухвате през носа като на шега най-трудните думи.

Търнърстик задържа горе пенснето, погледна изпитателно събеседника си и запита:

— През носа! Тук да не би да се крие намек за чертите на лицето ми, а?

— Какво ви хрумна! Аз говоря за кита, а че той прави фонтани, знаете много добре!

— Да, и то през носа. Имате право. Както той пори водата, така й аз се нося из езиците. А китайският ми е направо като апетитен салам.

— За мен пък, напротив, беше като някой много твърд кокал, който глождех с халтави зъби. Помислете само за наречията! Те са девет!

— Нищо работа! Такова едно наречие се стича в мен като силен грог. Най-важното е човек именно да се придържа към най-важното, а това в китайския са окончанията.

— Тъй ли? Аз винаги съм бил на мнение, че китайският изобщо няма окончания.

— Какво-о? Нямал окончания! Да, сега действително ми е напълно ясно, че вие въпреки тези цели две години не сте постигнал нищо! Да не знаете за окончанията е все едно да искате да плувате без вода или да летите без крила. Заявявам ви, че съм в състояние да ви втълпя целия китайски с всичките му там девет наречия само за пет минути!

— Немислимо!

— Веднага ще се убедите. Я ми назовете имената на няколко китайски града или реки!

— Нищо по-лесно. Да вземем например Янг-тсе-кианг, Гин-сенг, Пе-кинг, Хон-конг, Ви-сунг…

— Стига! — прекъсна го капитанът. — Това е напълно достатъчно. Та ето ви веднага пет окончания!

— Окончания? Съвсем не!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор